Червеният калифорнийски червей е твърде интересен организъм по отношение на възможностите си за изхранване. Той е почти всеяден спрямо всичко, което може да се нарече „органични отпадъци”. Достатъчно е тези отпадъци да са претърпели известен ферментационен процес, тоест да са прекипели и да са се разложили.
Ето какво може да послужи за храна на червеите: оборски тор - фекалии от домашни животни, хранителни кухненски отпадъци, органични отпадъци от хранително вкусовата промишленост, слама, сено, листа, хартия, различни видове картон, отпадъци от канализациите. Всичко това е потенциална храна, но за Червените калифорнийски червеи най-подходящ е оборският тор, предимно конският и говеждият. От друга страна оборският тор е и най-лесен за снабдяване, транспортиране и съхранение. Той е и сравнително по-евтин. Друго негово преимущество е, че може да се използва и за постеля на леглата, в зависимост от времето за ферментация, и за изхранването на червеите. Не случайно в планирането на бъдеща ферма трябва да се предвиди има ли възможност за постоянно доставяне на тор, място за съхранението му.
Най-качествено червеите се отглеждат при нормален дневен режим на осветление: 12 часа светлина и 12 часа тъмнина, тъй като това е естествен за тях биологичен ритъм, при който не страдат от изсушаване и гладуване.
Трябва да се знае, че Червените калифорнийски червеи са изключително чувствителни към киселинността не само на средата, в която живеят, а и към киселинността на храната. Оборският тор е с ниски стойности на рН. Течният тор, свинският тор и утайките от канализацията могат да имат рН над 11. Червеите се чувстват най-добре при рН = 7 и в по-алкална среда, но понасят тесния диапазон от 6,5 до 7,5 рН. Измерването на рН е най-добре да се осъществява с пехаметър (най-добре дигитален). При липса на пехаметър,може да се използва лакмусов индикатор, като лакмусът се поставя върху влажен тор, притиска се добре и се изчакват 30 секунди, изважда се и се изчаква още 30 секунди с цел изравняване на цвета. Тогава се сравнява с цвета на скалата. Високата киселинност може да се намали, като се добави калциев карбонат (стопанска креда), а повишената алкалност - чрез измиване на материала и обилното поливане или добавяне на компост от листа или някакви кисели хранителни продукти.
Друг важен момент за храненето на червеите е оптималната влажност от 82,5 %. (приемливи са 80%) на храната. В леглата с оборски тор обичайната влажността е 75 % (ако торът е съхраняван правилно) и затова трябва да се правят редки поливки. Водата спомага за дишането на червеите, но омекотява и храната, която те смучат. Недопустимо е обаче да се превишава влажността, защото това води до задушаване на червеите, тъй като те остават без въздух. Леглата трябва да се изработват от материали, които не допускат заблатяване. Честотата на поливките трябва да се съобрази с климатичните условия. Естествено в топлите райони и при високи температури поливките трябва да са по-начесто, а при по-ниски температури - по-редки. Най-точно измерване на влажността в леглата се прави с влагомер (хигрометър).
Важно е да се помни и фактът, че за разлика от другите червеи, Червените калифорнийски червеи не изпада летаргичен сън зимно време, освен ако температурите не са изключително ниски. Червеите се хранят и продължават умерено да се размножават. Като се има предвид, че минималната температура, която червеите понасят, е 1°С, а са много активни при 15 - 20°С, при по-ниски температури червеите трябва да бъдат защитени със значително по-висок слой храна - 40 - 50 см оборски тор. Под 0°С червеите умират, оцеляват само коконите. Максималната температура за червеите е 35°С, но при високи температурни стойности леглото трябва да се разхлажда чрез пръскане с вода, за да могат червеите да се хранят и живеят пълноценно.
Газовете са другият важен проблем при изхранването на червеите. При хранене с пресен тор без достатъчно слама се предизвиква по-високото съдържание на амоняк. Метан се отделя, ако леглото е прекалено влажно. Въглеродният диоксид е последица от дишането на червеите и микроорганизмите в леглото. Леглото трябва да се проветрява, ако се установи, че в него е задушно. В противен случай червеите губят цвета си, бързо отслабват, залиняват и загиват. Кислородът е важен за тях, макар че са пригодени да живеят при по-ниската му концентрация в леглото. Когато червеите се задържат дълго в горните слоеве на постелята, винаги трябва да се има предвид, че може би изпитват недостиг на кислород и леглото е много задушно за тях, тъй като те дишат с кожата си. Приток на кислород се осигурява чрез разравяне на горния пласт тор и дренаж на долния пласт, като се спазват параметрите 10-15 см.
При спазване на тези условия Червеният калифорнийски червей се изхранва и размножава безпроблемно.
