Ново понятие „стандартен производствен обем“ се залага в ПРСР 2014-2020 г.

Ново понятие – „стандартен производствен обем“ на стопанството се залага в проекта на новата ПРСР 2014-2020 г. То разделя земеделските стопанства по обем на производство от 2000 до 8000 евро. Според земеделското министерство по този начин малките стопанства ще имат облекчени условия при кандидастване за финансиране, но експерти от неправителствения сектор предупреждават, че изискванията към отглежданите култури – особено зеленчуци и черупкови овоки като орехи, бадеми и лешници, са завишени драстично.

Какво казва МЗХ за новата единица „стандартен производствен обем“?

„За целите на инвестиционното подпомагане на земеделските производители в новия програмен период се прави разграничение на стопаните по отношение на икономическия размер, измерен в стандартен производствен обем. Това е ново понятие, което се въвежда в ПРСР 2014-2020 г., и с него се прави разграничение на земеделските стопанства въз основа на техния размер“, казва Милен Кръстев, старши експерт в дирекция „Развитие на селските райони“ в земеделското министерство. На тази основа от МЗХ пресмятат, че по инвестиционните мерки в тематичната подпрограма за малки ферми на новата ПРСР 2014-2020 г. ще бъдат подпомогнати 85 780 малки земеделски стопанства, а те са 23% от общия брой на земеделските стопанства у нас.

„Тези стопанства по регламент са със стандартен производствен обем от 2 000 до 7 999 евро и обработват площ до 10 ха“, казва Милен Кръстев. Той увери, че около 30 000 земеделски стопанства или 8% от общия брой със стандартен производствен обем над 8 000 евро пък ще имат възможност да кандидатстват по общия ред на инвестиционните мерки на ПРСР 2014-2020 г.

„Идеята за малките стопанства е да се предостави възможност за достъп до обучение, до консултантски услуги, по-облекчени условия за кандидатстване, както и за изготвяне на проекти за реализиране на по-малки по мащаб инвестиционни проекти в техните стопанства“, казва Милен Кръстев. Схемата за подпомагане на малки земеделски стопанства ще се прилага от 2015 г.

Експертите: Условията за производителите на зеленчуци и черупкови овошки стават непосилно високи

Докато земеделското министерство уверява, че новият начин за изчисление на икономическия размер на стопанствата ще облекчи кандидатстването им за подпомагане по ПРСР 2014-2020 г., икономически експерти предупреждават, че в проекта са заложени непосилни условия за обем на отглежданата продукция. Те са записани в проекта на таблица за икономическия размер на земеделските стопанства, която може да се изтегли оттук: Стандартен производствен обем

Таблицата е разпространена сред членовете на тематичната работна група по ПРСР 2014-2020 г. още на 10 февруари т. г. „В нея особено впечатление правят драстично завишените изисквания за производителите на зеленчуци от т.нар. открито производство – 10 дка за домати, 13 дка за краставици и 17 дка за пипер, както и за черупковите овощни видове (орехи, бадеми, лешници) – 226 дка“, казват участници в работната група. Те са направили подробен сравнителен анализ, от който заключават, че минималните изисквания за кандидатстване по мярката за млади селскостопански производители са завишени и за следните култури:

- тютюн (завишаване със 7,5 дка)
- кориандър и други подправки
- лавандула (завишаване с 44 дка)
- всички протеинодайни култури (фасул, грах, леща, нахут)
- почти всички фуражни култури
- картофи
- оранжерийни домати
- зелен фасул и зелен грах
- други овощни видове (завишаване с 20 дка)
- черупкови овощни видове (завишаване с 212 дка)
- лозя, винени и десертни (съответно завишаване с 16 дка и 28 дка)По думите на участниците в тематичната работна група по ПРСР 2014-2020 г., всички останали култури и видове животни бележат известен спад в коефициентите за изчисление на стандартния производствен обем като особено голямо е намалението на коефициента на гъбите с близо 9 пъти - от 360 кв. метра на 41 кв. метра.
„На база на така определените показатели е трудно да се възприеме как Министерство на земеделието и храните възнамерява да стимулира сектора на плодове и зеленчуци и в частност зеленчуците, след като изискванията за повечето зеленчуци са завишени до 6 пъти за някои култури“, заявяват експертите и предупреждават, че среден производствен обем от 8000 евро ще е необходим и за кандидатстване с проекти по новата мярка за модернизация, което е над 4 пъти по-високо изискване в сравнение с изискването по мярка 121 през предходния програмен период.

Оригинал на новината : http://agronovinite.com/v-novata-prsr-zalagat-neposilni-usloviya-za-zelenchuci-i-ovoshki/

Как ще се кандидатства за субсидии през 2014-а

Какви са новите моменти при кандидатстване за агросубсидии тази година?

Министерството на земеделието излезе с указания за начина, по който ще се кандидатства за субсидии по първи стълб на Общата селскостопанска политика за 2014 г. Две от схемите за подпомагане са съвсем нови. Едната е за специфично подпомагане за крави с бозаещи телета. Тя има за цел да насърчи животновъдите да инвестират в месодайни породи. Втората нова схема е за преразпределителните плащания с общ бюджет 104 898 241 лева. Тя предвижда стопаните да получават средно по 45 лв. на декар за първите си до 300 декара земя. Въвежда се, за да насърчи малките и средните стопанства, тъй като в предишния програмен период 2007-2013 г. са фалирали 40% от малките стопанства у нас.

Около 600 милиона лева субсидии са били разпределяни годишно само между 5 540 фермера. В същото време, 54 500 земеделски производители, или над 60% от заявителите, получават едва по 1 000 лева субсидии, което е твърде малко за развитието на ефективно стопанство, мотивира въвеждането на преразпределителните плащания земеделският министър Димитър Греков пред БНР. Други нови моменти са, че отпада заявлението за регистрация, освен в случаите на първо подаване. Формулярите се представят на екран и при поискване – на хартия. Всеки може да подава заявление посредством упълномощено лице, а общинските служби ще съдействат на кандидатите за проверка на уведомителни писма за застъпвания.

Изискването за поддържане на определен процент (80%) от заявените животни по схемите за специфично подпомагане се заличава. Заявления за директни плащания, включително и за национални доплащания ще се подават в общинските служби „Земеделие“ от 4 март до 15 май 2014 г. без санкция за късно подаване и от 16 май до 9 юни 2014 г. със санкция 1% за всеки ден закъснение. 2014 г. е преходна и процентът на обвързана подкрепа ще бъде 6,5%, вместо досегашните 3,5%. Той ще се предоставя на глава животно или килограм произведена продукция. През 2014 г. ще продължи подпомагането по схемите за млечни крави и овце и кози и за качествени плодове и зеленчуци. Общият размер на обвързаната подкрепа, финансирана от ЕС за 2014 г. се увеличава от 55 млн.лева на 103,5 млн.лева.

Схема за единно плащане на площ (СЕПП)

Плащането по СЕПП се определя на хектар използвана земя и не е обвързано с количеството произведена продукция. Допустими за подпомагане са обработваемата земя, постоянно затревени площи (пасища и ливади), трайните насаждения и семейни градини. Право на подпомагане по тази схема имат земеделски стопани, които са регистрирани в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК). Задължително условие, за да бъде отпусната помощта е земите, за които се кандидатства, да отговарят на изискванията на Наредба № 5 от 10 март 2010 г., да бъдат поддържани в добро земеделско и екологично състояние по националните стандарти, да отговарят на изискванията за кръстосано съответствие.

Минималният размер на стопанството трябва да е 0,5 хектара за трайни насаждения и 1 хектар за останалите култури. На подпомагане подлежат парцели с минимална площ от 1 декар. За 2014 г. по предварителни изчисления пакетът за България по СЕПП ще бъде в размер на 1,05 млрд. лева. Окончателният пакет по СЕПП за България и останалите държави членки на ЕС ще бъде определен от Европейската комисия в средата на 2014 г. При ненадвишаване на площта по СЕПП от 3 492 383 ха и съответно неприлагане на коефициент на редукция за 2014 г. ще бъде възможно плащане по СЕПП в размер на 30,10 лева/дка.

Схема за преразпределително плащане

Право на подпомагане по схемата за преразпределителни плащания имат земеделски стопани, които имат право на плащане по СЕПП. Преразпределителното плащане се предоставя под формата на завишено плащане на площ за първите до 300 декара, за които земеделският стопанин е получил подпомагане по СЕПП. Кандидатите за подпомагане по схемата за преразпределително плащане подават общо заявление съгласно Наредба № 5 от 2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, в което заявяват участие в нея.

Кандидатите за подпомагане, за които се установи, че са разделили стопанството си с цел да се облагодетелстват от преразпределителното плащане, няма да получат допълнителните средства. Общият бюджет по схемата е 104,9 млн. лева. Предварителните изчисления са, че хората ще получат по 15 лв. на декар допълнително, т.е. средно по 45,10 лв./дка за първите 300 дка. Предстои министърът на земеделието да издаде специална заповед за това, като подпомагането за различните по големина терени ще е различно. Фермерите, които кандидатстват за преразпределително плащане, върху образеца на заявлението трябва да посочат изрично това с отметка.

Схема за ягоди и малини, необвързана с производството

Право на подпомагане по схемата за ягоди и малини, необвързана с производството, имат земеделски стопани, които са произвеждали пресни ягоди и малини за преработка и са били одобрени за подпомагане за тях през 2008 г. и продължават да упражняват земеделска дейност. Не е задължително тя да е свързана с отглеждането и производството на ягоди или малини, но заявителят трябва да е действащ фермер.

Помощта по схемата се определя въз основа на допустимите за подпомагане хектари, които е имал кандидатът за подпомагане през 2008 г., по схемата за производство на пресни ягоди и малини за преработка. За 2013 г. общата сума на средствата по схемата е 442 637 лева. За 2014 г. общата сума на средствата се запазва в същия размер. Ставката е 44,98 лева/дка.

Схема за подобряване на качеството на плодове и зеленчуци, произвеждани в България

Тази схема за специфична подкрепа e насочена към традиционни производства на плодове и зеленчуци – домати, краставици, пипер, ябълки, череши, праскови и нектарини и кайсии и зарзали. Схемата за подобряване на качеството на плодове и зеленчуци се прилага за първа година в България от кампания за директни плащания 2012 г. Кандидатстването става с подаване на общо заявление за подпомагане по реда на Наредба № 5 от 27.02.2009 г. За да получат подпомагане, производителите трябва да отглеждат най-малко 4 декара зеленчуци или 5 декара плодове и площите да отговарят на изискванията за добро земеделско състояние.

Целта на схемата е да се създаде допълнителен стимул за производство на качествени плодове и зеленчуци. Производството се осъществява в съответствие с показатели за качество, които подлежат на постоянен контрол от инспектори от Българската агенция по безопасност на храните. При спазване на всички изисквания по схемата, производителите получават сертификат за качество, като сертификацията се извършва безплатно за производителите. Бюджетът по схемата за 2014 г. е 37 млн. лева.

Схеми за национални доплащания

Националните доплащания (на хектар земеделска земя, за тютюн, говеда и биволи и овце и кози) следва да бъдат в рамките на бюджета на Държавен фонд „Земеделие” за 2014 г. за национални доплащания и държавни помощи, който е 263 680 000 лева.

Схема за национални доплащания на хектар земеделска земя

Допустими за подпомагане с национални доплащания на хектар земеделска земя са всички земеделски площи на територията на страната, които са допустими и заявени за подпомагане по СЕПП, с изключение на площите, заети с винени сортове лозя, тютюн и постоянно затревени площи.

Схема за национални доплащания за тютюн, необвързана с производството

Право на подпомагане по схемата за национални доплащания за тютюн имат земеделски стопани, които са отглеждали тютюн през която и да е година на референтния период 2007-2009 г., който е изкупен и премиран, и продължават да извършват земеделска дейност. Не е задължително тя да е свързана с отглеждането на тютюн, но заявителят трябва да е действащ фермер. Ставките за подпомагане по сортови групи се определят със заповед на министъра на земеделието и храните.

Национални доплащания за говеда (схема, необвързана с производството)

Право на подпомагане по схемата за национални доплащания за говеда, необвързана с производството, имат земеделските стопани, които към 28 февруари 2009 г. са отглеждали 10 или повече говеда и/или 10 или повече биволи, регистрирани в Системата за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти (СИЖРЖО) на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) и продължават да упражняват земеделска дейност. Схемите за директни плащания и национални доплащания са насочени към активни земеделски стопани.

Кандидатите по схемата за национални доплащания за говеда трябва да продължават да извършват земеделска дейност. Не е задължително тя да е свързана с отглеждането на говеда, но заявителят трябва да е действащ фермер. За 2013 г. със заповед на министъра ставките са определени в размер на 200 лв. за говедо и 350 лв. за бивол.

Национални доплащания за овце-майки и/или кози-майки (схема, обвързана с производството)

Право на подпомагане по схемата за национални доплащания за овце-майки и кози-майки имат земеделските стопани, които отглеждат в стопанствата си 50 или повече овце-майки, или 50 или повече кози-майки, или 50 или повече овце-майки и кози-майки, регистрирани в Системата за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти на БАБХ. За да се получи подпомагането, е необходимо земеделските стопани да продължат да отглеждат най-малко 80 % от заявените овце-майки и/или кози-майки най-малко 100 дни от деня, следващ последния ден за подаване на заявленията за подпомагане.

Помощта по схемата за национални доплащания за овце-майки и кози-майки, обвързана с производството, се определя въз основа на заявените за подпомагане овце-майки и кози-майки, които реално се отглеждат в стопанството. За 2013 г. с министерска заповед подпомагането по тази схема е определено на 41 лв. на глава животно.

Схема за поддържане на производството на краве мляко в икономически уязвими ферми (НДКМ 1)

Право на подпомагане по схемата имат производители на краве мляко, притежаващи индивидуална млечна квота и стопанисващи ферма, която е вписана в Регистъра на фермите за производство на краве мляко, в нея се отглеждат от 10 до 49 вкл. млечни крави, регистрирани в СИЖРЖО на БАБХ. Подпомагане по схемата се изплаща, когато млекопроизводителите продължат да отглеждат заявените млечни крави най-малко 100 дни от деня, следващ последния ден за подаване на заявленията за подпомагане, и притежават индивидуална млечна квота. За 2013 г. подпомагането по тази схема е определено със заповед на министъра на земеделието в размер на 205 лв. за млечна крава.

Схема за поддържане на производството на краве мляко в необлагодетелстваните райони (НДКМ 2)

Право на подпомагане по схемата имат производители на краве мляко, притежаващи индивидуална млечна квота и стопанисващи ферма, която е вписана в Регистъра на фермите за производство на краве мляко и се намира в териториалния обхват на необлагодетелстваните райони съгласно Наредбата от 2008 г. Друго изискване е в нея да се отглеждат 10 и повече млечни крави, регистрирани в СИЖРЖО на БАБХ.

Подпомагане по схемата се изплаща, когато млекопроизводителите продължат да отглеждат заявените млечни крави най-малко 100 дни от деня, следващ последния ден за подаване на заявленията за подпомагане, и притежават индивидуална млечна квота. За 2013 г. подпомагането по тази схема е определено на 220 лв. за млечна крава.

Схема за поддържане на производството на краве мляко в нитратно уязвимите зони (НДКМ 3)

Право на подпомагане по схемата имат производители на краве мляко, притежаващи индивидуална млечна квота и стопанисващи ферма, която отговаря на следните изисквания: 1. регистрирана е в Регистъра на фермите за производство на краве мляко; 2. намира се в общини в нитратно уязвими зони. Те се определят от приложения 3 и 4 към Наредба 2 от 21 февруари 2011 г.; 3. в нея се отглеждат 50 и повече млечни крави, регистрирани в СИЖРЖО на БАБХ.

Подпомагане по схемата се изплаща, когато млекопроизводителите продължат да отглеждат заявените млечни крави най-малко 100 дни от деня, следващ последния ден за подаване на заявленията за подпомагане, и притежават индивидуална млечна квота. За 2013 г. подпомагането по тази схема е определено на 185 лв. за млечна крава в нитратно уязвими зони.

Схема за специфично подпомагане за крави с бозаещи телета (схема, обвързана с производството)

Право на подпомагане по схемата за специфично подпомагане за крави с бозаещи телета има земеделски стопанин, който не притежава индивидуална млечна квота, отглежда в стопанството си 5 или повече крави и/или юници по схемата за крави с бозаещи телета, регистрирани в СИЖРЖО на БАБХ.

Подпомагане по схемата за крави с бозаещи телета се изплаща, когато след подаване на заявлението за подпомагане земеделският стопанин продължава да отглежда заявените крави и/или юници най-малко 100 дни от деня, следващ последния ден за подаване на заявленията за подпомагане, и не притежава индивидуална млечна квота. Помощта по схемата за крави с бозаещи телета се определя на база заявените за подпомагане крави и юници, които реално се отглеждат в стопанството.

За 2013 г., преди да бъде трансформирана в схема за специфично подпомагане, ставката за подпомагане на крави с бозаещи телета с национални доплащания беше 50 лв. на глава животно. За 2014 г. се предвижда подпомагането да бъде в размер на 200 лева на глава животно.

Схема за отглеждане на овце-майки и кози-майки в икономически уязвими общини в Южна България

Право на подпомагане по схемата за отглеждане на овце-майки и кози-майки в икономически уязвими общини в Южна България имат земеделски стопани, които: 1. стопанисват ферми, намиращи се в териториалния обхват на икономически уязвимите общини в Южна България, включени в Приложение №2 към Наредба №2 от 21 февруари 2011 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане; 2. отглеждат във фермите си по т. 1: а) от 10 (включително) до 49 (включително) овце-майки, или б) от 10 (включително) до 49 (включително) кози-майки, или в) от 10 (включително) до 49 (включително) овце-майки и кози-майки, регистрирани в Системата за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти на Българската агенция по безопасност на храните; 3. продължат да отглеждат заявените овце-майки и/или кози-майки най-малко 100 дни от деня, следващ последния ден за подаване на заявленията за подпомагане.

Помощта по схемата се определя въз основа на броя на овцете-майки и/или козите-майки, който е заявен за подпомагане и реално се отглежда във фермите. За 2013 г. подпомагането по тази схема е определено на 40 лв. на глава животно.

Схема за отглеждане на овце-майки и кози-майки в необлагодетелствани райони

Право на подпомагане по схемата имат земеделски стопани, които: 1. стопанисват ферми, намиращи се в необлагодетелстваните райони, съгласно Наредбата за определяне на критериите за необлагодетелстваните райони и териториалния им обхват; 2. отглеждат във фермите си по т.1: а) от 10 (включително) до 49 (включително) овце-майки, или б) от 10 (включително) до 49 (включително) кози-майки, или в) от 10 (включително) до 49 (включително) овце-майки и кози-майки, регистрирани в Системата за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти на Българската агенция по безопасност на храните; 3. продължат да отглеждат заявените овце-майки и/или кози-майки най-малко 100 дни от деня, следващ последния ден за подаване на заявленията за подпомагане.

Помощта по схемата се определя въз основа на броя на овцете-майки и/или козите-майки, който е заявен за подпомагане и реално се отглеждат във фермите. За 2013 г. подпомагането по тази схема е определено със заповед на министъра на земеделието и храните с № РД 09-859 от 10.12.2013 г. в размер на 35 лв. на глава животно. За да получат директно подпомагане по схемите в животновъдството, кандидатите трябва да спазват следните основни изисквания: 1. Идентификация на животните. Всички животни от рода на ЕРД трябва да бъдат идентифицирани с лазерно надписана индивидуална ушна марка на двете уши с един и същи идентификационен номер. Всички дребни преживни животни (ДПЖ), които са родени след 01.01.2010 г. трябва да бъдат идентифицирани с комплект електронни ушни марки (електронна и визуална) на двете уши, с един и същи идентификационен номер. Животните от рода на ДПЖ, родени преди 01.01.2010 г. могат да бъдат идентифицирани с обикновени (визуални) ушни марки. 2. Подмяна на идентификатори. В случаите, в които ушна марка на животно от рода на едър рогат добитък бъде изгубена или е станала нечетлива, незабавно трябва да се подмени с нова – пак лазерно надписана със същия идентификационен номер. В случаите, в които ушна марка на животно от рода на ДПЖ бъде изгубена или е станала нечетлива незабавно трябва да се подмени с нова електронна ушна марка. 3. Регистър на животновъдния обект. Идентифицираните животни трябва да са вписани в Регистъра на животновъдния обект – образец ЗХОЖ-69, който се съхранява и вписванията в него се извършват от собственика на животните. В Регистъра се отразява и информацията за: подменените идентификатори, движенията на животните и промяна на техния статус. Образец ЗХОЖ-69 е публикуван на страницата на БАБХ, http://www.babh.government.bg/, Документи/Образци на документи/Здравеопазване и хуманно отношение към животните. 4. Вписване на животните в Системата за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти на БАБХ. Идентифицираните животни трябва да са вписани в Системата за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти на БАБХ от обслужващия животновъдния обект ветеринарен лекар. За всички идентифицирани животни от рода на едър рогат добитък се издава ветеринарномедицински паспорт, който трябва да се съхранява от собственика на животните. В Системата на БАБХ (ВетИС) се вписват подменените идентификатори на ДПЖ, като се прави връзка между тях. Всички движения на животните с цел търговия, смяна на пасище или при движение към кланица трябва да се придружават с Ветеринарномедицинско свидетелство, издадено от Системата на БАБХ (ВетИС). 5. Поддържане на заявените животни. За да получат подпомагане земеделските стопани имат задължение да поддържат заявените животни в срок 100 дни (от 10 юни 2014 г. до 17 септември 2014 г.). Кандидатите за подпомагане могат да извършват замяна на заявени животни с други животни, отговарящи на изискванията за подпомагане по реда и в сроковете, определени с Наредба № 2 от 21 февруари 2011 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане.

Нови моменти в Наредба 105 от 2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на ИСАК

В СИЗП се създава специализиран слой “Постоянни пасища” – включва площи с минимален размер 0,1 ха с начин на трайно ползване – пасища, мери или ливади (в сила от 1 октомври 2014 г.). Слой “Постоянни пасища” съдържа информация и кои пасища са в Натура 2000. Целта е да се запазят постоянните пасища и ливади от разораване и преобразуване и да се използва от ДФЗ-РА за административни проверки на подадените заявления за подпомагане.
Процедура по одобряване на слой „Постоянни пасища“ – приемане на възражения и предложения – срок 1 месец от обявяването. Одобряване на окончателен слой “Постоянни пасища” – до 1 март 2014 г.
Нови моменти в Наредба 5 от 10 март 2010 г. за условията за допустимост

Списък на видовете култури с кратък цикъл на ротация

Тополи (Populus ssp.) – максимален цикъл на реколтиране – 6 г
—Черна топола (Populus nigra)
—Бяла топола (Populus alba)
—Трепетлика (Populus tremula)
Върби (Salix spp.) – максимален цикъл на реколтиране – 6 г
—Бяла върба (S. alba)
—Тритичинкова върба (S. triandra)
—Трошлива върба (S. fragilis)
—Ракита (S. purpurea)
—Ива (S. caprea)
Черна елша (Alnus glutinosa) – максимален цикъл на реколтиране- 20 г.
Сребролистна липа (Tilia tomentosa) – максимален цикъл на реколтиране- 20 г.
Полски бряст (Ulmus minor) – максимален цикъл на реколтиране – 20 г.
Леска (Corylus avellana) – максимален цикъл на реколтиране – 20 г.
Източен чинар (Platanus orientalis) – максимален цикъл на реколтиране- 20 г.
База данни за тютюнопроизводителите

Земеделското министерство създава база данни за тютюнопроизводителите в страната. Те ще подават заявления по образец в общинската служба по земеделие по място на производството. Ще се прилагат договорите за продажба на тютюн и протоколите за изкупуване или кантарни бележки за предадените количества за площите.

Информацията в новата база данни ще включва производители, площите на които са отглеждали тютюн, предадени количества тютюн по сортови групи. Заявленията с площите и количествата за 2013 г. се подават до 15 май 2014 г.

Оригинална новина : http://agronovinite.com/kak-shte-se-kandidatstva-za-subsidii-prez-2014/

Стартова помощ за млади земеделски производители

Подмярка 6.1. Стартова помощ за млади земеделски производители

Правно основание

Член 19, параграф 1, буква а), подточка (i) от Регламент (ЕС) № 1305/2013 Приоритетна област, към която операцията има принос: 2Б

Тип на подкрепата:

Помощта по тази подмярка ще се предоставя на млади земеделски производители на възраст под 40 години към момента на подаване на заявлението, които притежават съответни професионални умения и компетенции.

Младият земеделски производител се счита за такъв, когато установява за пръв път земеделско стопанство в качеството си на ръководител на стопанството.

Помощта по мярката ще се отпуска на млади земеделски производители, на които в бизнес плана се предвижда да отговарят на изискванията за действащ земеделски стопанин по смисъла на чл. 9 от Регламент (ЕС) № 1307/2013 в рамките на 18 месеца от датата на установяване

Връзка с друго законодателство

Делегиран акт на основание чл. 19, параграф 8 от Регламент (ЕС) № 1305/2013

Допустими разходи:

• Закупуване на движими дълготрайни материални активи (машини, съоръжения, оборудване или специализирани транспортни средства);
• Закупуване, строителство, модернизиране на недвижими дълготрайни материални активи;
• Закупуване на селскостопански животни;
• Закупуване на земя за земеделска дейност;
• Създаване и/или презасаждане, и/или възстановяване на трайни насаждения, десертни лозя, медоносни дървесни видове за производство на мед и бързорастящи храсти и дървесни видове за производство на биоенергия;

Бенефициенти:

Бенефициенти са земеделски производители – физически лица, еднолични търговци или ЕООД, които отговарят на следните критерии за допустимост:

• да са регистрирани като земеделски производители по Закона за подпомагане на земеделските производители;
• икономическият размер на стопанството да е най-малко 8 000 СПО (СПО - стандартен производствен обем означава стойността на продукцията, която отговаря на средната стойност за даден район за всеки един земеделски продукт). Всяка земя, която се взима предвид при определяне на първоначалните минимални СПО да е с представен документ за собственост и/или договор за аренда/наем с минимален срок от 5 години;
• да са на възраст от 18 до 40 години (без да са ги навършили) към датата на подаване на молбата за подпомагане;
• да имат съответните професионални умения и познания, които да бъдат доказани: завършено средно образование в областта на селското стопанство или ветеринарната медицина, или средно икономическо образование със земеделска насоченост; и/или завършено висше образование в областта на селското стопанство или ветеринарната медицина, или висше икономическо образование със земеделска насоченост; и/или удостоверение за завършен курс от минимум 150 часа или свидетелство за професионална квалификация в областта на селското стопанство;
• тяхното стопанство да отговаря на определението за създаване на стопанство (описано по-долу);
• са предложили бизнес план за развитие на дейностите в стопанството.

Принципи по отношение на установяване на критериите за допустимост:

Избраните критерии за допустимост целят да бъдат определени проекти и дейности, които съответстват на условията на законодателството и отговарят в най-висока степен на целите на мярката. Ще бъдат оценявани само проектите на млади земеделски производители, които отговарят на критериите за допустимост.

Критерии за допустимост:

Определение за създаване на стопанство

Бенефициентите (като физически лица и/или еднолични търговци, или ЕООД) ръководят за първи път земеделско стопанство ако са изпълнени следните условия:

• в рамките на 15 месеца преди датата на кандидатстване по мярката те са регистрирани за първи път като земеделски производители по Закона за подпомагане на земеделските производители;
• в рамките на 15 месеца преди датата на кандидатстване по мярката те са подавали заявление за единно плащане на площ и/или за плащане за необлагодетелстван район;
• в рамките на 15 месеца преди датата на кандидатстване по мярката те са започнали да отглеждат животни в собствен/нает животновъден обект и/или да стопанисват земя с цел производството на земеделска и животинска продукция;
• в рамките на 15 месеца преди датата на кандидатстване по мярката те са започнали да се осигуряват като земеделски производители, с изключение на случаите, в които земеделският производител е осигурен на друго основание върху максималния за страната осигурителен доход

Дейностите заложени в бизнес плана ще бъдат оценени не по-късно от 5-тата година от датата на индивидуалното решение за отпускане на помощта, съгласно периода заложен от младия фермер в бизнес плана.

Принципи по отношение на установяване на критериите за подбор

Избраните критерии целят да гарантират насочване на помощ съобразно установените потребности и заложените цели. Критериите се основават на анализа и на практиката от прилагането на Програмата за развитие на селските райони (2007-2013) и осигуряват съответствие и допълняемост с други стратегически документи.

Критерии за подбор

В процеса на оценка проектите се класират и се дава приоритет на:

• Проекти, които се изпълняват от бенефициенти, които имат завършено средно и/или висше образование в областта на селското стопанство, ветеринарната медицина или икономическо образование със земеделска насоченост;
• Проекти, които се изпълняват в сектор „Животновъдство” и по-конкретно „селскостопански животни“;
• Проекти, които се изпълняват в сектор „Плодове и зеленчуци”;
• Проекти на млади фермери, чиито стопанства са в процес на преход към биологично производство или са преминали към биологично производство на земеделски продукти и храни по смисъла на Регламент (ЕО) на Съвета №834/2007 от 28 юни 2007 г. относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) 2092/91 (Регламент (ЕО) № 834/2007)

Проекти, получили еднакъв брой точки, за които няма достатъчно бюджет за финансиране, ще бъдат класирани на принципа „пръв дошъл – пръв обслужен”.

Сума и размер на помощта

Общият размер на помощта не може да надвишава 25 000 евро на бенефициент.
Изплащането на помощта става на два пъти под формата на единична премия:

• Първо плащане – изплащат се до 12 500 евро след одобрение на молбата за подкрепа;
• Второ плащане – изплаща се до 12 500 евро само при коректно изпълнение на всички заложени в бизнес плана дейности, инвестиции и цели.

Финансовата помощ за първо и/или второ плащане може да бъде допълнително лимитирана на база секторни показатели за съответното стопанство.

Тарифи за съфинансиране

Размерът на финансовото участие на ЕЗФРСР е 90% от допустимите публични разходи по мярката.

Внимание върху специфични въпроси

На млади земеделски производители, които за пръв път установяват земеделско стопанство, на което са управители, може да бъде предоставено подпомагане за инвестиции с цел съобразяване със стандартите на Съюза, приложими по отношение на селскостопанското производство, включително безопасни условия на труд. Подпомагането може да бъде предоставено за не повече от 24 месеца от датата на основаване на земеделското стопанство.

Бизнес планът трябва да покрива период от максимум 5 години като изпълнението на този бизнес план трябва да започне в рамките на 9 месеца считано от датата на решението за отпускане на помощта.

Когато кандидатът не покрива изискванията за професионални умения и познания, може да бъде одобрен при условие, че поеме ангажимент, в рамките на 36 месеца от момента на вземане на решение за отпускане на помощта, да покрие тези изисквания. Тази възможност може да се предостави в случай, че младия земеделски производител е предвидил подобна нужда в бизнес плана си.

Молбата за подпомагане трябва да бъде подадена не по-късно от 15 месеца след датата на създаване на стопанството.

Индивидуалното решение за отпускане на помощта ще бъде взето не по-късно от 18 месеца след датата на създаване.

Проверяемост и контролируемост на условията на мярката

Контрол по мярката се извършва чрез проверки. Проверките включват системни административни проверки на всички заявления за помощ и се допълва от проверки на място.

Допълнителна информация, специфична за съответната мярка

Допълнителни условия за изплащане на финансовата помощ на млади земеделски производители
Младият земеделски производители не е допустим за второ плащане, ако:

• земеделското стопанство не е постигнало съответствие със съществуващите стандарти на Общността до 24 месеца от създаването му, всички инвестиции, основните дейности и цели, предвидени в бизнес плана не са изпълнени към момента на прегледа на бизнес плана;
• не е покрил изискванията за професионални умения и познания в рамките на 36 месеца от момента на вземане на решение за отпускане на помощта;
• не е изпълнил всички заложени в бизнес плана дейности, инвестиции и цели към периода на проверка.

Преходни договорености

Информация за нереализираните финансови ангажименти по Програма за развитие на селските райони (2007-2013) е дадена в Раздел 19 „Преходни разпоредби” от Програмата.

Адрес : http://prsr.government.bg/Admin/upload/Media_file_bg_1393469325.doc1