20. Тематична подпрограма за развитие на малки земеделски стопанства в Република България - 2014-2020

 

Съдържание

20.1.

1. SWOT анализ и индентификация на потребностите        4

1.1 SWOT анализ        4

1.1.1. Подробно описание на състоянието на малките земеделски стопанства        4

1.1.1.Национална дефиниция на малко земеделско стопанство        4

1.1.1.2. Брой и териториално разпределение на малките стопанства        4

1.1.1.3 Използвана земеделска площ и общ стандартен производствен обем в малките стопанства        5

1.1.1.4 Специализация и икономическо състояние на малките стопанства        6

1.1.1.5 Работна сила в малките земеделски стопанства        11

1.1.1.6 Пазарна ориентация и достъп до пазарите на малките стопанства        13

1.1.1.7 Инвестиции и достъп до външно финансиране        16

1.1.1.8 Достъп до информация, консултантски услуги и трансфер на иновации        17

1.1.1.9 Поуки от подпомагането на малките стопанства  през периода 2007-2013        18

1.1.2 Силни страни        20

1.1.3 Слаби страни        21

1. Конкурентоспособност и жизнеспособност на стопанствата        21

Пазарни позиции и вертикалното и хоризонтално коопериране        22

Трансфер на знания и иновации        22

1.1.4 Възможности        22

1.1.5 Заплахи        23

1.1.6 Индикатори на контекста        23

20.1.2 Оценка на потребностите        25

1.2.1 Оценка на потребностите за трансфер на знания и иновации        25

1.2.2 Оценка на потребностите, свързани с подобряване на икономическите резултати, преструктуриране и модернизирането на малките стопанства        26

1.2.3 Оценка на потребностите за коопериране и по-добро интегриране на малките стопанства в хранителната верига        27

20.1.3. Описание на стратегията        28

2.1 Обосновка на избраните цели, приоритети и фокусни области        28

2.2.1 Цели и приоритети на подпрограмата        28

2.2.2 Логика на интервенциите        30

2.2 Избор, комбинация и обосновка на предлаганите мерки във всяка фокусна област        32

2.3 Описание на адресирането на хоризонтални приоритети        35

2.4 Таблица на логиката на интервенция        36

3. Индикатори за мониторинг        37

4. Описание на всяка една от избраните мерки        38

4.1 Описание на общите условия, прилагани към повече от една мярка        38

 

Списък на съкращенията

 

ГРЕ	Годишна работна единица
ДФЗ	Държавен фонд „Земеделие”
ЕС	Европейски съюз
ЖЕ	Животинска единица
ИЗП	Използвана земеделска площ
ИКТ	Информационни и комуникационни технологии
МЗС	Малко земеделско стопанство
МЗХ	Министерство на земеделието и храните
НСИ	Национален статистически институт
НССЗ	Национална служба за съвети в земеделието
ПРСР	Програма за развитие на селските райони
РА	Разплащателна агенция
СПО	Стандартен производствен обем

 

 

1. SWOT анализ и индентификация на потребностите

1.1 SWOT анализ

1.1.1. Подробно описание на състоянието на малките земеделски стопанства

1.1.1.Национална дефиниция на малко земеделско стопанство

За целите на политиката през периода 2014-2020 се използва следната дефиниция на малки стопанства:

• .Икономически размер, измерен в стандартен производствен обем (СПО) 1. от 2 000 до 7 999 евро и  

• .Регистрация като земеделски стопани. 

Избраната дефиниция цели да насочи подпомагането към малки стопанства с потенциал за развитие. По тази причина е възприет долният праг от 2 000 евро СПО, под който преобладават стопанства с много ниска степен на пазарна ориентация. Основната част от най-малките стопанства нямат стремеж за развитие или планират да се оттеглят от земеделието.  

Горният праг е определен за насочване на подпомагането към стопанства с ограничени икономически ресурси и сходни структурни проблеми. Отчетено е също, че горният праг на размера на малките стопанства е долен праг за подпомаганите стопанства на младите фермери.

1.1.1.2. Брой и териториално разпределение на малките стопанства

Броят на малките стопанства, съгласно националната дефиниция, към които е насочена Тематичната подпрограма, е 85 770, което е 23,2% от всички стопанства в България2. Почти всички малки стопанства развиват дейност като физически лица или еднолични търговци, като има само 520 стопанства, които са юридически лица. От всички малки стопанства, 69,3% са с размер до 3 999 евро, а останалите 30,7% имат размер от 4 000 до 7 999 евро.

В периода 2005-2010 г. броят на малките стопанствата е намалял значително с около 68 хиляди, или 44,3%.Спадът на броя на малките стопанства е значително по-висок от средния за България (Таблица 1).

Таблица 1 Брой на стопанствата по години

	2005	2007	2010	2005/2010
България	534 610	493 130	370 490	-30,7%
Малки стопанства	153 900	119 590	85 770	-44,3%
от 2 000 до 3 999 евро СПО	108 720	81 490	59 480	-45,3%
от 4 000 до 7 999 евро СПО	45 180	38 100	26 290	-41,8%

Източник: Агростатистика, МЗХ.

Разпределението на малките стопанства по райони за планиране (NUTS2) в общи линии съответства на разпределението на всички стопанства в страната (Таблица 2). В Южен централен регион развиват дейността си 27,5 хил. малки стопанства или 32% от всички малки стопанства в страната. В останалите региони малките стопанства са между 11 и 12 хиляди.

Таблица 2 Разпределение на стопанствата по райони за планиране

Район за планиране	България		Малки стопанства
	брой	%	брой	%
Северозападен	51 340	13,9%	10 910	12,7%
Северен централен	43 320	11,7%	12 070	14,1%
Североизточен	43 780	11,8%	11 050	12,9%
Югоизточен	56 980 15,4%	12 260	14,3%
Южен централен	109 510	29,6%	27 480	32,0%
Югозападен	65 560	17,7%	11 980	14,0%
Общо	370 490	100,0%	85 770	100,0%

Източник: Агростатистика, МЗХ.

В планинските райони на страната развиват дейност 22,1 хил. малки стопанства, или 25,8% от всички.  

В предимно селски районни на ниво на NUTS2 са 59% от всички малки стопанства, а 41% са в междинни райони, което съвпада със средното разпределение на всички стопанства в България (Фигура 1).

Фигура 1        Разпределение на малките стопанства по тип на района

 

Източник: Агростатистика, МЗХ.

1.1.1.3 Използвана земеделска площ и общ стандартен производствен обем в малките стопанства

Използваната земеделска площ в малките стопанства е 203 930 ха или около 5% от общата в България. Разпределението на площите по вид на ползване като цяло съответства на средното за страната: 64,3% е обработваема земя, 26,0% – постоянно затревени площи, 8,4% – трайни насаждения и 1,2% – семейни градини.

Средният размер на използваната земеделска площ (ИЗП) в малките стопанства е 2,4 ха, сравнено с 12,1 ха средно за всички стопанства.

През периода 2005-2010 г. използваната земеделска площ в малките стопанства намалява с около 20%, но се наблюдава благоприятна тенденция на значително увеличаване на средния размер на ИЗП в едно стопанство (от 1,6 ха на 2,4 ха).

Общият стандартният производствен обем (СПО) в малките стопанства е 308.8 млн. евро, което е 12,2% от националния. Близо половината се създава от малките стопанства с размер от 4 000 до 7 999 евро (Таблица 3).

Таблица 3 Общ стандартен производствен обем по размер на стопанството (2010 г.)

Размер	Малки стопанства		Общ стандартен производствен обем		Среден икономически размер
	брой	%	(млн.евро)	% (евро СПО на стопанство)
от 2 000 до 3 999 евро СПО	59 480	69,3%	164,1	53,1%	2758
от 4 000 до 7 999 евро СПО	26290	30,7%	144,7	46,9%	5503
Общо	85 770	100,0%	308,8	100,0%	3600

Източник: Агростатистика, МЗХ.

Средният икономически размер на малките стопанства е 3 600 евро СПО, което е близо два пъти по-малко от средното за стопанствата в България.

 

1.1.1.4 Специализация и икономическо състояние на малките стопанства

В структурата на малките стопанства през 2010 г. най-висок дял имат стопанствата със смесен тип производство – 40,7%. Специализирани стопанства за животинска продукция са 32,7%, а тези със специализирано производство на растителни култури са 26,6% (Таблица 4).

Таблица 4 Структура на малките стопанства по тип на производство (2010 г.)

Тип производство	България		Малки стопанства
	брой	%	брой	% от малките	% от всички
1	2	3	4	5	6=(4)/(2)%
Специализирани стопанства за растителни култури	113 720	30,7%	22 850	26,6%	20,1%
Специализирани стопанства - животинска продукция	117 230	31,6%	28 020 32,7%	23,9%
Смесени стопанства	138 580	37,3%	34 940	40,7%	25,2%
Смесени култури – растениевъдство	14 610	3,9%	4 020	4,7%	27,5
Смесено животновъдство	50 180	13,5%	8 350	9,7%	16,6
Смесени култури и животновъдство	73 790	19,9%	22 570	26,3%	30,6
Некласифицирани стопанства	980	0,3%	0	0,0%	0,0%
Общо	370 490	100,0%	85 770	100,0%	23,2%

Източник: Агростатистика, МЗХ.

В годините след присъединяването на България към ЕС се наблюдават значителни промени в структурата на малките стопанства по тип на производствена специализация. Броят и делът на малките стопанствата, специализирани в производство на животинска продукция и на смесените стопанства намалява значително, а се увеличава броят и делът на стопанствата специализирани за растителни култури(Фигура 2). През периода 2007-2010 г. броят на стопанствата, специализирани за растителна продукция е нараснал с 25%, а техният дял сред всички стопанства – с около 11 процентни пункта.

Фигура 2        Динамика на малките стопанства по тип на производство

Източник: Агростатистика, МЗХ.

Малки стопанства в растениевъдството

Разпределението на обработваемата земя по видове култури във всички видове малки стопанства е дадена на Таблица 5. През 2010 г. основният дял от обработваемата земя е заета с зърнени (49,3%), технически (25,4%) и фуражни (11,9%) култури. През периода 2005-2010 г. се наблюдава тенденция за намаляване на дела на площите със зърнени култури и увеличение главно на дела на техническите култури. Както може и да се очаква, делът на малките стопанства в площите заети със зърнени и технически култури в България е много малък (под 4%), а делът им в фуражните култури е около 15%.

Таблица 5 Структура на обработваемата земя и трайните насаждения в малките стопанства

Култури	2005		2007		2010
	ха	%	ха	%	ха	%	% от общото в България
Обработваема земя	199 670	100,0%	163 790	100,0%	131 180	100,0%	4,2%
Зърнени култури - общо	122 890	61,5%	93 520	57,1%	64 630	49,3%	3,6%
Обикновена пшеница и лимец	56 710 28,4%	47 510	29,0%	35 800	27,3%	3,2%
Царевица за зърно	41 460	20,8%	27 040	16,5%	12 960	9,9%	4,1%
Ечемик	16 720	8,4%	11 410	7,0%	9 440	7,2%	3,7%
Картофи	7 030	3,5%	7 070	4,3%	3 620	2,8%	26,7%
Технически култури - общо	36 840	18,5%	28 550	17,4%	33 290 25,4%	3,1%
Слънчоглед	17 620	8,8%	12 800	7,8%	16 380	12,5%	2,2%
Други маслодайни култури	4 320	2,2%	5 020	3,1%	4 970	3,8%	25,6%
Тютюн	13 820	6,9%	9 490	5,8%	8 270	6,3%	33,6%
Ароматни и медицински растения и  подправки	890	0,4%	910	0,6%	2 910	2,2%	4,0%
Пресни зеленчуци, дини, пъпеши, ягоди	7 640	3,8%	7 730	4,7%	6 560	5,0%	26,8%
Фуражни култури	18 090	9,1%	17 730	10,8%	15 560	11,9%	14,7%
Други култури	1 750	0,9%	1 340	0,8%	570	0,4%	6,1%
Угари	5 380	2,7%	7 810	4,8%	6 910	5,3%	6,5%
Трайни насаждения 13 420	100,0%	15 210	100,0%	17 220	100,0%	17,3%
Овощни и ягодоплодни насаждения	4 170	31,1%	7 560	49,7%	10 120	58,8%	22,2%
Лозя	9 220	68,7%	7 620	50,1%	6 910	40,1%	13,2%
Други	30	0,2%	30	0,2%	190	1,1%	10,5%

Източник: Агростатистика, МЗХ.

На малките стопанства се падат около една трета от площите заети с тютюн през 2010 г. Площите с тютюн в малките стопанства намаляват с около 40% през периода 2005-2010 г., но продължават да имат доста висок дял – 6,3% от обработваемата земя на малките стопанства.

С пресни зеленчуци, дини, пъпеши, ягоди е заета около 5% от обработваемата земя на малките стопанства, като на тях се пада малко повече от една четвърт от земята с такива култури в България.

Площите с трайни насаждения във всички малки стопанства са 17,2 хил. ха, като през периода 2005-2010 г. има значително увеличение на площите (30%). Около 60% от площите са заети с овощни и ягодоплодни насаждения и останалите са лозя, като през последните години се наблюдава увеличение на площите и дела на овощните насаждения и намаляване на лозята.  

Специализираните и смесените малки стопанства за растениевъдна продукция са около 27 хиляди (26,6% от всички малки стопанства) и обработват около 105 хил.ха (51,2%) (Таблица 6).  През периода 2005-2010 г. се наблюдава малък растеж на броя на тези стопанства (7,3%) и значително увеличение на ИЗП (42,4%).

Таблица 6 Специализирани и смесени за растениевъдна продукция малки стопанства (2010 г.)

Тип производство	Брой		ИЗП			СПО
	брой	%	ха	%	ха/ стопанство	млн.евро	%
Специализирано производство на зърнени, маслодайни и протеинови култури	3960	14,7%	44100	42,2%	11,1	17,2	16,4%
Специализирано полско растениевъдство от общ характер	7980	29,7%	31760	30,4%	4,0	29,9	28,4%
Специализирано градинарство	7710	28,7%	4180	4,0%	0,5	31,4	29,8%
Специализирани стопанства за трайни насаждения	3200	11,9%	12140	11,6%	3,8	11,6	11,0%
Смесени култури (растениевъдство)	4020	15,0%	12360	11,8%	3,1	15,1	14,4%
Общо	26870	100,0%	104540	100,0%	3,9	105	100,0%

Източник: Агростатистика, МЗХ.

Най-голяма е подгрупата на стопанствата специализирани в полско растениевъдство от общ характер. Общо те са близо 8 000 или 29,7% от всички, като на тях се пада 30,4% земеделската площ и 28,4% от общия стандартен производствен обем в малките стопанства в растениевъдството. В тази подгрупа са включени различни по специализация стопанства, включително 2 500 стопанства специализирани в производство на тютюн, и 1 360 специализирани стопанства за полски зеленчуци. Средният размер на ИЗП в при тях е 4 ха, но се колебае значително в зависимост от специализацията – 1,5 ха в стопанствата за тютюн, 2,1 в стопанствата за полски зеленчуци, 5,9 ха за кореноплодни зеленчуци и 7,2 ха при стопанствата с комбинирани полски култури. През периода 2005-2010 г. се наблюдава окрупняване на тези стопанства, като има значително намаление на техния брой(-36,4%), съпроводено с нарастване на ИЗП (57,1).

Малките стопанства, специализирани в зърнени, маслодайни и протеинови култури са около 4 000 или 14,7% от малките стопанства в растениевъдството. Тези стопанства обработват 42,2% от земята в групата, като техният земеделски размер е няколко пъти по-висок от средния – 11,1 ха на стопанство. През периода 2005-2010 г. техният брой, нараства с 49,4% , а ИЗП с 28,9%.

Малките стопанства специализирани в градинарство са 7 700 или 28,7% от всички, но те са много малки по размер (0,5 ха). Те обработват едва 4% от ИЗП, но създават 29,8% от общия СПО. Броят стопанства в тази подгрупа отбелязва най-голям ръст през периода 2005-2010 г. (125,4%), като ИЗП нараства с малко по-нисък ръст (75,6%), което води до известно намаляване на техния среден размер.

Специализираните в трайни насаждения малки стопанства са 3 200 като използват 11% от земята, обработвана от стопанствата в растениевъдството и създават 11,6% от общия производствен обем.Броят на тези стопанства и ИЗП нараства през периода 2005-2010 г., съответно с 11,9% и 104,7%, което води до увеличаване на средния размер на стопанството от 2,6 ха на 3,8 ха.

Смесените стопанства с различни растителни култури са около 4 000 и на тях се пада 11,8% от ИЗП и 14,4% от СПО. В тази подгрупа не се наблюдава съществено изменение на броя на стопанства между 2005г. и 2010г.

Като цяло се наблюдава растеж на броя на стопанствата, специализирани в производството на зърнени и маслодайни култури, градинарство и трайни насаждения. Във всички типове стопанства, специализирани в растениевъдство има растеж на използваната земеделска площ, като измененията в структурата не са големи. Делът в ИЗП на стопанствата с полски култури, градинарство и трайни насаждения нараства с 1 до 3 пункта, и съответно намалява делът на стопанствата с зърнени и маслодайни култури и на смесените стопанства с растениевъдна продукция. Наблюдава се и тенденция за окрупняване на растениевъдните стопанства (с изключение на тези, специализирани в градинарство).  

Малки стопанства в животновъдството

Преобладаващата част от малките стопанства (83,5%) отглеждат селскостопански животни. В тях общо се отглеждат 228,2 хил. животински единици, което представлява 19,9% от общият брой в България (Таблица 7). Малките стопанства, отглеждат 22,1% от млечните крави в България, 30,6% от овцете, 26,6% от козите. В малките стопанства са 54,1% от пчелните кошери.

Като цяло стопанствата са много малки по размер. Средно те имат по 3,2 животински единици, като в стопанствата с размер от 2 000 до 3 999 евро те са 2,5, а в тези 4 000 до 7 999 евро– 4,6 животински единици.

 

Таблица 7 Селскостопански животни в малките стопанства (2010 г.)

Вид	Брой стопанства	Брой животни	% от общото за България	Средно на едно стопанство
Общо селскостопански животни	71 730	228 2401	19,9%	3,21
Еднокопитни	28 060	34 360	30,5%	1,2
Едър рогат добитък - общо	39 230	134 350	22,9%	3,4
Млечни крави	36 130	75 330	22,6% 2,1
Овце	27 790	432 560	30,6%	15,6
Кози	14 890	103 600	26,6%	7,0
Свине	26 230	79 610	11,9%	3,0
Кокошки носачки	47 100	760	9,6%	16,1
Зайци, женски за разплод	8 410	64 120	44,3%	7,6
Пчелни семейства	8 970	318 750	54,1%	35,5

Забележка: 1) животински единици.

Източник: Агростатистика, МЗХ.

Малките стопанства, със специализирано или смесено производство на животинска продукция са близо 59 хил., или 74,4% от всички малки стопанства, с общо 214,8 хил. животински единици в тях (Таблица 8). Близо две трети от тези стопанствата са специализирани в говедовъдство и смесени – растениевъдство и животновъдство.

Таблица 8 Малки стопанства в животновъдството (2010 г.)

Тип стопанство	Брой			Условни животински единици					СПО
	брой	%		ж.е.	%		ж.е./ стопанство		млн.евро	%
Специализирани в говедовъдство	15250		25,9%	77260		36,0%		5,1	55,3		27,2%
Специализирани в овце, кози и други тревопасни животни	6390		10,8%	43460		20,2%		6,8	26,2		12,9%
Специализирани стопанства за свиневъдство, птицевъдство и други зърноядни	6380		10,8%	17660		8,2%		2,8	20,4		10,0%
Смесено животновъдство	8350		14,2%	31210		14,5%		3,7	27,4		13,5%
Смесени култури и животновъдство	22 570		38,3%	45260		21,1%		2,0	74,2		36,5%
Общо	58940		100,0%	214850		100,0%		3,6	203,5		100,0%

Източник: Агростатистика, МЗХ.

Като цяло се наблюдава устойчива тенденция за намаляване на броя на животните в специализираните и смесените стопанства за животинска продукция, което е свързано с намаляване на техния брой. През 2010 в сравнение с 2005 г. има 2,2 пъти по-малко стопанства и 1,9 пъти по-малко животински единици. Броят на животинските единици на едно стопанство слабо се увеличава между 2005 и 2010 г. от 3,2 на 3,6 единици.

Броят на стопанствата и отглежданите животни намалява във всички подгрупи стопанства (Фигура 3). Най-силно е намалението на животните в смесените животновъдни стопанства – 3,2 пъти и говедовъдните стопанства – близо 2,8 пъти. По-слаб, но също така висок е темпът на намаление на броят на смесените растениевъдно-животновъдни стопанства – почти два пъти и на стопанствата специализирани в отглеждането на овце, кози и други тревопасни животни – 1,4 пъти.  

Фигура 3        Динамика в изменението на общият брой условните животински единици по типове стопанства

 

Източник: Агростатистика, МЗХ.

В сектора на животновъдството основни фактори, които ограничават конкурентно-способността на стопанствата са малкият размер, слабата обезпеченост с оборудване и високите разходи за постигане на изискванията на ЕС в областта на качеството и безопасността на храните, опазването на околната среда и хуманното отношение към животните.

Други доходоносни дейности в малките стопанства  

Много малък е броят и делът на малките стопанствата, които развиват неземеделски дейности, пряко свързани със стопанството, което е типично за всички земеделски производители в България. Неземеделските дейности, които се развиват са главно услуги за други стопанства, преработка на земеделски продукти и аквакултури.

 

 

1.1.1.5 Работна сила в малките земеделски стопанства

През периода 2005-2010 г. се наблюдава много голям спад на заетостта и на вложения труд в малките стопанства, който е предизвикан главно от намаляването на броя на стопанствата. Постоянно заетите със земеделски дейности в малките стопанства намаляват от 335 820 през 2005 г. на 175 980 през 2010 г. или с 47,6%. В същия период вложеният труд в малките стопанства спада с 49,6% и през 2010 г. е 103 500 годишни работни единици (Таблица 9).

Таблица 9. Работна сила в земеделските стопанства – заети лица и отработено време

	2005	2007	2010	2005/2010
	Лица
Постоянна работна сила - общо	335 820	257 840	175 980	-47,6%
Семейна работна сила	333 850	256 060	173 600	-48,0%
Постоянно заета несемейна работна сила	1 970	1 780	2 370	20,3%
	Годишни работни единици
Постоянна работна сила - общо	205 560	145 300	103 500	-49,6%
Семейна работна сила	203 950	143 750	101 610	-50,2%
Постоянно заета несемейна работна сила	1 610	1 550	1 890	17,4%
Сезонна работна сила	4 780	3 760	3 630	-24,1%

Източник: Агростатистика, МЗХ.

Малките земеделски стопанства са семеен бизнес. Почти цялата заетост (99%) се осигурява от членове на семейството на стопанина. Средно в едно стопанство са заети 2 лица – собственикът и неговия съпруг/съпруга, а вложеният труд е 1,2 годишни работни единици.

Работата в стопанството е единствена заетост за собствениците на 28,4 хил. малки стопанства, или 33,1% от всички (Таблица 10). Този дял е по-висок в по-големите стопанства от 4 000 до 7 999 евро СПО – 40,5%. В около една пета от стопанствата земеделската дейност в стопанството е единствена заетост на съпругата/съпруга на собственика на стопанството.

Таблица 10. Значимост на дейността в стопанството за собственика и неговото семейство

от 2 000 до 3 999 евро СПО	от 4 000 до 7 999 евро СПО		Общо малки стопанства
	брой	%	брой	%	брой	%
Единствен или основен източник на заетост	17 710	29,8%	10 660	40,5%	28 370	33,1%
Собственикът има друга основна заетост	38 970	65,5%	13 750	52,3%	52 720	61,5%
Собственикът има друга допълнителна заетост	2 550	4,3%	1 560	5,9%	4 110	4,8%
Собственикът не е управител на стопанството	20	0,0%	20	0,1%	40	0,0%
Стопанството е юридическо лице	230	0,4%	290	1,1%	520	0,6%
Съпругът:/съпругата не е зает(а) извън стопанството	12 250 20,6%	5 950	22,6%	18 200	21,2%
Съпругът:/съпругата има друга основна заетост	29 740	50,0%	12 300	46,8%	42 040	49,0%
Съпругът:/съпругата има друга допълнителна заетост	1 410	2,4%	710	2,7%	2 120	2,5%
Стопанството е юридическо лице	250	0,4%	310	1,2%	560 0,7%
Няма съпруг/съпруга	15 830	26,6%	7 020	26,7%	22 850	26,6%

Източник: Агростатистика, МЗХ.

 

Много малък дял от стопаните имат земеделско образование или квалификация, което е характерно и за останалите стопанства в страната. С висше земеделско образование са 0,7%, 3,1% са с базисно/основно, а останалите 96,2% нямат земеделско образование, а само практически опит.

Практическият опит и традициите в земеделието на постоянно заетите са предимство на малките стопанства. Такива са и високата мотивация, търпение и готовност за работа, ориентиране към дългосрочни цели.

Принос за стабилността на стопанствата има и връзката на стопаните с местните общности и предпочитанията към начина на живот в селските райони. Показателно в това отношение е, че съгласно проведеното през 2012 г. поучаване на представителна извадка на малки земеделски стопанства 85% от анкетираните заявяват, че винаги са живели в същото населено място, а 96% нямат планове да мигрират в близките 5-10 години. Освен това за една трета от стопаните земеделието е част от предпочитания начин на живот3.

Засилената миграцията на трудоспособно население от селските райони, а също и непривлекателните условия на труд и ниските доходи в земеделието намаляват предлагането на работна сила в земеделието. По тази причина стопаните изпитват трудности с намирането на квалифицирана сезонна работна ръка.

 

1.1.1.6 Пазарна ориентация и достъп до пазарите на малките стопанства

Малките стопанства се различават по степен на пазарна ориентация. Общо повече от две-трети от стопанствата произвеждат основна част от продукцията си за пазара. Делът на пазарно-ориентираните малки стопанства е значително по-висок при стопанствата с икономически размер от 4 000 до 7 999 евро (близо 90%).

През последните години се наблюдава благоприятна тенденция за увеличаване на дела на пазарно-ориентираните малки стопанства. Делът на малките стопанствата, които използват повече от половината от продукцията си за лично потребление е намалял от 50,4% през 2005 г. на 27,8% през 2010 г. (Таблица 11) Делът на малките стопанства, произвеждащи основно за лично потребление е по-висок в стопанствата със специализирано и смесено животновъдството (35,5%) и значително по-нисък в растениевъдството (8,6%).

Таблица 11 Малки стопанства, потребяващи повече от половината от произведената продукция

Размер на стопанството	2005		2007		2010
	брой	% от всички МЗС	брой	% от всички МЗС	брой	% от всички МЗС
от 2 000 до 3 999 евро СПО	60 080	55,3%	41 970	51,5%	20 260	34,1%
от 4 000 до 7 999 евро СПО	17 470	38,7%	11 270	29,6%	3 600	13,7%
Стопанства със специализирано или смесено растениевъдство	4030	16,1%	3 710	15,9%	2 310	8,6%
Стопанства със специализирано или смесено животновъдство	71120	55,2%	47 740	49,6%	20 900	35,5%
Общо	77 550	50,4% 53 240	44,5%	23 860	27,8%

Източник: Агростатистика, МЗХ.

Малките стопанства в растениевъдството продават предимно на търговци на едро, а в животновъдството на преработватели. Поради по-високите разходи за дистрибуция и по-голямата пазарна сила на посредниците и преработвателите, малките производители не получават най-добрата пазарна цена. Малките партиди и непостоянното качество на продукцията също влошават пазарните позиции на тези стопанства. Липсата на умения и знания на малките стопанства за проучване на пазарите, слабата информираност за пазарната конюнктура и маркетинг на продукцията също влошава техните пазарни позиции и намалява способността на земеделските производители да отговорят бързо и адекватно на пазарните тенденции.

Проблем за малките стопанства е липсата на дългосрочни договори с преработватели и търговци на едро4. Според собствениците на малки стопанства основни причини за липсата на дългосрочни договори са нестабилността на пазарните цени, рискът за неизпълнение на договорните задължения от страна на стопанствата и недостатъчната правна сила на договорите.

Недостатъчно активно работеща е системата от земеделски тържища в страната. В страната има изградени земеделски тържища, но не всички от тях функционират по своето предназначение. Не са разработени другите елементи на системата за търговия със земеделски стоки – аукциони, фючърсни договори и др., което затруднява продажбите на земеделска продукция, както и конкурирането на земеделските производители и търговци при сключването на сделки.

В градските центрове в България няма специализирани пазари на местни производители. Функциониращите пазари на открито продават главно продукция, закупена от тържища, която е с различен произход и не осигуряват възможност за пряка връзка между производителя и потребителя.

През последните години проблем за малките стопанства е разширяването на териториалното покритие, гъстотата и пазарния дял на големите вериги супермаркети. Малките производители не са в състояние самостоятелно да предложат редовна доставка в достатъчно големи партиди, каквито те търсят, и съответно губят пазарни позиции.

Малките стопанства са подложени и на практики на нелоялна конкуренция, като нерегламентиран внос на земеделска продукция с влошено качество и ниски пазарни цени; продажби на земеделска продукция на нерегламентирани пазари и злоупотреба с пазарна сила на посредници.

Въпреки политиката за подкрепа на групи и организации на производители, те са много слабо разпространени в страната, поради нежеланието на производителите да се обединяват и липсата на подпомагане за тяхното иницииране и създаване. Към края на 2012 г. има само 3 признати организации на производителите. Липсата на ефективни организации на производители не позволява на малките стопанства да се възползват от възможностите за европейско финансиране в сектора и влошава пазарните им позиции.

В България директните продажби от производители са много слабо развити. Преобладават главно директни продажби по неформални канали. Развитието на директните продажби се спира от законодателната рамка, която поставя високи изисквания към производителите, ограничава обема и дела на продукцията от животински произход, която може да бъде предложена за директна продажба, а също и регионите, в които тя може да се предлага за продажба5. По тази причина в страната има само 230 производители регистрирани за директни продажби съгласно националното законодателство, от които 170 са производители на пчелни продукти. В много малка степен местните храни и директните продажби са интегрирани в стратегиите за развитие на туризма.

В България има много слабо развитие на схемите за доброволно сертифициране на продукти и храни, а също и на късите вериги за доставка. Това ограничава развитието на стратегии на малките производители, които са свързани с добавяне на стойност на основата на качеството и произхода на продукцията.

Това развитие не съответства на очакванията на българските потребители, които в по-голяма степен от средно европейското ниво отдават значение на качеството и произхода на хранителните продукти. Проучванията на Евробарометър, проведени през 2011 и 2012 г., показват значителен интерес на българските потребители към произхода на храните и здравословното хранене, което разкрива възможност за разширяване на пазара на местни продукти и продукти със сертифициран произход или качество. Въпреки ниските доходи 98% от българските домакинства определят качеството като важен фактор при избора на храна, а 78% дори го посочват като много важен фактор.Произходът на храните е много важен фактор при избора на храни за 74% от потребителите в България, като за 41% той е много важен фактор6.

Почти всички от българските потребители (97%), смятат че местните храни са полезни, и затова развитието на местните пазари и канали за дистрибуция трябва целенасочено да се насърчава. Проучванията показват, че потребителите обичат да купуват местни храни по ред причини – убеждение, че те са с по-високо качество, желание за подкрепа на местните фермери и загриженост за околната среда. Развитието на пазарите на местни продукти се спира от това, че повече от половината от потребителите (52%) имат проблеми с идентификацията на произхода на стоките, и затова почти всички (96%) смятат, че би било полезно да има система за идентификация на продуктите, които са с местен произход7. Тези настроения са свързани и с убеждението на близо половината от българите, че малките стопанства имат принос за опазване на социалния живот и подобряване на икономическото положение в селските райони.

 

1.1.1.7 Инвестиции и достъп до външно финансиране

Малките стопанства разчитат основно на собствени средства за финансиране на текущите разходи и инвестиции. Те имат ниска кредитоспособност, поради липсата на активи, които могат да служат за обезпечаване на кредита и високия риск на земеделската дейност. Високата цена на кредита, сравнена с доходността на развиваните земеделски дейности, ограничава търсенето на външно финансиране от малките стопанства8. От друга страна, ниската задлъжнялост на стопанствата определя тяхната стабилност и високата автономност при взимане на инвестиционни решения.

Разчитането само на собствени финансови средства е ограничаващ развитието фактор. Недостигът на вътрешни финансови ресурси възпира инвестициите в закупуването на земя, земеделска техника, а също и диверсифицирането към нови дейности. Тя е и важен фактор, който спира кандидатстването по инвестиционни схеми за безвъзмездна помощ, които изискват префинансиране на инвестициите.

Инвестиционната активност се ограничава и от липсата на умения на стопаните да планират инвестиционни проекти, да развиват пазарите и да управляват по-големи производствени единици. Въпреки това около 80% от изследваните от НССЗ малки земеделски производители имат желание да преструктурират своето стопанство, като 83% от тях искат да увеличат размера на стопанството без промяна на специализацията, а останалите желаят да променят специализация без увеличаване на размера9.  

Основен източник на оборотен капитал в земеделските стопанства е натрупаният доход от предходни години. Сезонността на производството определя неравномерни постъпления на парични приходи в земеделските стопанства и чести ликвидни проблеми, които влияят негативно върху производителността.

Въпреки че малките земеделски стопанства функционират при по-високи нива на риск, техните стопани нямат опит и желание да прилагат методи за управление на риска. Причина за това са недоверието към застрахователните организации; високите разходи за застраховане, които не могат лесно да се покрият от оперативния капитал на стопанството, както и ниската информираност относно механизмите за управление на риска, а и липсата на традиции на прилагането им.

 

1.1.1.8 Достъп до информация, консултантски услуги и трансфер на иновации

Съвети в земеделието

Системата за съвети в земеделието в България е основана главно на дейността на Национална служба за съвети в земеделието (НССЗ). НССЗ е специализирана в предоставянето на консултантски услуги, актуална информация и обучение на земеделските стопани. Тя има 27 териториални офиса в областните центрове (NUTS 3) и персонал от 80 души, от които 69 консултанти. Съгласно Постановление № 185 на Министерския съвет от 2011 г. (ДВ, бр. 52 от 2011 г.) НССЗ има право да назначи до 25 експерти извън утвърдената численост на персонала при спазване на разпоредбите на трудовото законодателство. Точният брой на назначения извънщатния персонал зависи от успешното прилагане от НССЗ на дейностите по мярка 143 от ПРСР. Към 12.02.2013г. са назначени 24 експерти-консултанти на трудов договор. Освен това тя поддържа постоянни контакти с над 40 експерти, които привлича за предоставяне на специализирани консултации или провеждане на информационни събития и обучение. Офисите на НССЗ работят в тясно сътрудничество с Областните дирекции „Земеделие“ и други регионални структури на администрацията.

Общият брой на предоставените консултации на земеделски стопани е близо 55 000 през 2011 г. и 75 000 през 2012 г. Потребностите на малките стопанства от съветнически услуги за превръщането им в икономически жизнеспособни единици са приоритет в консултантска дейност на НССЗ. По данни от Годишните отчети на дейността на НССЗ повече от 90% от консултациите, предоставени от НССЗ през 2011-2012г. са предназначени за малки стопанства с размер до 4 икономически единици. През 2012 г. са предоставени повече от 70 000 консултации на малки стопанства, като половината от тях са свързани с мерки по ПРСР. Предоставени са близо 20 000 специализирани консултации като сред тях преобладават консултациите в областта на аграрната икономика, растениевъдството и поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние. Проблем при осигуряването на равен достъп на малките земеделските производители до съвети в земеделието е недостатъчния капацитет НССЗ и липса на офиси на по-ниско общинско ниво, които да обслужват по-трудно достъпните планински, полупланински и погранични територии.

НССЗ провежда широк кръг информационни събития – семинари, лекции, дискусии, тематични срещи, работни срещи и участия с щандове на международни и национални изложения. За периода от 2007 до 2012 г. са проведени близо3 500 информационни събития.

Към НССЗ функционира и Център за професионално обучение, който годишно осигурява обучение на около 1 000 земеделски стопани.

 

Трансфер на технологии

Селскостопанска академия е държавна организация за научни изследвания, на която е възложено осъществяването на научни и приложни изследвания в областта на земеделието, рибарството и аквакултурите и хранителната промишленост. Тя има 44 звена, от които 26 научни института, в които работят 640 изследователи с научни степени.

Приоритет в дейността на Селскостопанската академия е трансферът на научни знания и постижения към практиката. Към институтите и опитните станции на Селскостопанска академия са създадени бюра за научно обслужване, които извършват научно приложна, консултантска, проектантска и маркетингова дейност. Популяризирането на иновациите се осъществява чрез демонстрации, открити фермерски дни, семинари и конференции, и издателска дейност.

За осъществяване на информация и популяризиране на научно-приложни постижения през 2012 г. са изградени 77 демонстративни полета и ферми, където се провеждат открити дни и срещи със земеделски производители. Демонстративните полета и ферми, а също и провежданите открити дни дават възможност за сравняване и избор на сортове, породи селскостопански животни от национална и световната селекция, на нови машини, технологични решения, на поливна техника, растителнозащитни мероприятия, съобразно климатичните фактори на района. Демонстрират се сортове, устойчиви на болести, неприятели, високи и ниски температури, както и на засушаване.

Друг метод в научно приложната дейност на Селскостопанската академия са договорите със земеделски производители за оказване постоянна методична и консултантска помощ. В рамките на тези договори се предоставя научна и консултантска дейност за установяване на състоянието на отделни селскостопански култури; за решаване на технологични проблеми; препоръки за сортова структура; за породи селскостопански животни и технологии в животновъдството, за нови насоки в механизацията и поливната техника и др. Броят на тези договори е все още малък – 168 през 2012 г.

Малките земеделски стопанства в недостатъчна степен се ползват от съществуващите възможности за трансфер на технологии, тъй като имат ограничени човешки ресурси и в недостатъчна степен на осъзнават на ползите за развитието на стопанството от прилагане на модерни производствени методи.  

 

 

1.1.1.9 Поуки от подпомагането на малките стопанства  през периода 2007-2013

През програмния период 2007-2013 г. развитието на малките стопанствата се подпомага по няколко мерки на Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 (ПРСР), насочени към насърчаване на преструктурирането и кооперираното, облекчаване на достъпа до информация, обучение и консултантски услуги.

Важно значение за сектора има Мярка 141 „Подпомагане на полупазарни стопанства в процес на преструктуриране”, която цели  преструктуриране на полупазарните стопанства и повишаване на тяхната жизнеспособност и пазарна ориентация.  Мярката подпомага стопанствата с малък икономически размер (от 1 до 4 икономически единици), като им предоставя финансова помощ в размер левовата равностойност на 1 500 евро годишно за период максимум 5 години.

За целия програмен период по тази мярка са подадени 9446 заявления за подпомагане и са одобрени 8634, на обща стойност на публичните разходи 54, 94 млн.евро10. Целите на мярката за броя на подпомогнатите стопанства са изпълнени на 92%. Междинните оценки показват, че най-голям интерес към мярката има от полупазарните стопанства в растениевъдството, на които се падат приблизително 60% от всички подадени заявления,а останалите 40% са равномерно разпределени между пчеларство, животновъдство, и смесени стопанства. Около 90% от одобрените заявления са за стопанства с размер до 5 ха.

Поуките от прилагането на мярката показват, че е необходимо време и добре фокусирана информационна кампания, за да се активира интересът на малките стопани. Прилагането на мярката започва през м. септември 2008 г., но до края на 2010 г. са подадени само 1650 заявления за подпомагане. Проведената информационна кампания, включително и тази по линия на НССЗ, оказва силно влияние върху повишаване на интереса за кандидатстване.

Допълнителен стимул и увереност на потенциалните кандидати дава преодоляването забавянето в разглеждането заявленията за подпомагане и реалното изпълнение плащанията по одобрените проекти през 2011 г. В това отношение принос за успешното усвояване на бюджета на мярката има децентрализацията на кандидатстването за подпомагане. От 2011 г. приемът заявленията за подпомагане и плащане се обработват в областните дирекции на Държавен фонд „Земеделие” -Разплащателна агенция, което значително съкращава сроковете за обработка и предотвратява натрупването на много чакащи заявления. Регламентираният срок за одобрение на проекти по мярката е до 4 месеца, но след децентрализацията на прилагането обикновено одобрение се получава до 2 месеца. Тези фактори водят до много голямо увеличаване наброя на кандидатите през 2011 и 2012 г, когато те са съответно 2 280 и 5 500.

По данни на текущата оценка важно значение за високото изпълнение на целта за броя на подпомогнати стопанствата има подпомагането на изготвянето на заявленията и бизнес плановете. През програмния период 2007-2013 г. те са изготвяни от НССЗ, с финансиране от бюджета на ПРСР, като за кандидатите по мярката услугите на НССЗ са безплатни.

По данни от текущата оценка, мнението на подпомогнатите стопани е, че мярката в голяма степен ги подпомага в модернизацията и разширяването на дейностите и навлизането на пазара. Оценките на ефективността на мярката показват, че размерът на подпомагането е недостатъчен за преструктуриране на стопанствата и е необходимо осигуряване на допълнителна подкрепа по мерки на Програмата, насочени към модернизиране на земеделските стопанства и диверсификация на дейностите11.

Друга мярка на ПРСР, насочена към малките стопанства е Мярка 143 “Предоставяне на съвети и консултиране в земеделието в България и Румъния”. Тя цели да улесни достъпа на земеделските стопанства до средства на ПРСР, и постигане съответствие с изискванията и стандартите на ЕС. НССЗ е избрана за единствен бенефициент по мярката. Помощта се изразява в предоставянето от страна на НССЗ на пълен комплект от съветнически услуги на земеделски производители, допустими за кандидатстване по четири мерки от ПРСР. Съветническите услуги включват изготвяне на бизнес план и попълване на заявление за подпомагане, съвети за изпълняване на условията за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние; съвети за преодоляване на проблемите на опазването на околната среда в земеделието.

През програмния период 2007-2013 НССЗ (към 30.09.2013г.) е предоставила на земеделски производители 19 827 комплекта съветнически услуги (КСУ), от които 9 341 – по Мярка 141 „Подпомагане на полупазарни стопанства в процес на преструктуриране”, 4 406 – по Мярка 112 „Създаване стопанства на млади фермери”, 2 841 – Мярка 214 „Агроекологични плащания”,  206 – Мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства”, 1 536  – КСУ относно оценка на стопанството и установяване на подобрения във връзка със законоустановените изисквания за управление, 1 492 - КСУ за управление на земеделското стопанство и специфични съвети в областта на растениевъдството и/или животновъдството. Прилагането на мярката има значителен ефект върху засилване на интереса за кандидатстване и осигуряването на достъп на малки стопанства до ресурсите на ПРСР, а също и за подобряване на техните земеделските практики и знания.

Кандидатстването на малки земеделски стопанства по инвестиционните мерки на ПРСР (121 „Модернизиране на земеделските стопанства” и  311„Разнообразяване към неземеделски дейности”) е затруднено поради липсата на опит на малките стопанства в подготовката на проекти. Както беше посочено, те имат големи трудности при  осигуряване на префинансиране на инвестициите и финансиране на собствения принос. Проблем за малките стопанства е и подготовката на инвестиционни проекти и управлението на проектната документация, а също и административната тежест.

Поуките от прилагането на тези мерки са, че е необходимо облекчаване на процедурите за кандидатстване и административната тежест за по-малките стопанства, за да се осигури техния достъп до подпомагане.

Мярка 142 „Създаване на организации на производители” има много ниско усвояване на бюджета поради липсата на интерес, който както вече беше посочено се дължи на трудностите при коопериране на дребните земеделски стопанства, липсата на взаимно доверие, недостатъчните умения за управление на маркетингова организация (водене на счетоводство, управление на търговско дружество/кооперация) и др. Друг проблем е липсата на подпомагане за иницииране и развитие на групите, с използване на подходящи за характеристиките на целевата група методи.

 

1.1.2 Силни страни

На основата на анализа могат да се обособят следните силни страни на малките стопанства в България:  

• o.Висока мотивация, гъвкавост и независимост при управление на дейността и взимане на решения;  
• o.Опит и традиции в производство на продукти, които са традиционни за българското земеделие и търсени от българските потребители;  
• o.Производствени практики насочени към получаване на продукция с високо качество; 
• o.Производствени практики, насочени към опазване на природните ресурси;  
• o.Връзка с местните общности и предпочитание към начина на живот в селските райони;  
• o.Изградена система за съвети в земеделието, наука, образование и обучение  

 

Тези силни страни влияят положително върху жизнеспособността и стабилността на малките стопанства и имат силен принос за устойчивото развитие на селските райони в България.  

1.1.3 Слаби страни

Слабите страни на малките стопанства идентифицирани в анализа и изброени по-долу  водят до по-ниска производителност, по-високи разходи, по-ниска конкурентно-способност и доходи на малките земеделски стопанства. За нуждите на програмирането слабите страни са разделени в следните три групи.

1. Конкурентоспособност и жизнеспособност на стопанствата

• .Физическо и морално остаряло оборудване и ниска степен на механизация на производството; 
• .Неефективен мащаб на производството (на част от стопанствата); 
• .Неподходяща специализация в производства, които имат намаляващ пазар  или конкуренция от производители с по-ниски разходи(на част от стопанствата); 
• .Неблагоприятна възрастова и образователна структура на управителите на стопанствата; 
• .Недостиг на квалифицирана работна сила;  
• .Липсваща или лошо поддържана напоителна инфраструктура; 
• .Недостатъчен оборотен капитал; 
• .Ниска кредитоспособност.  

 

Част от слабите страни, изброени по-горе определят по-ниската производителност и Конкурентоспособност на малките стопанства, а друга част от тях намаляват възможностите на стопанствата да реагират на промените в пазарна среда или да се възползват от възникващите пазарни възможности.

 

Пазарни позиции и вертикалното и хоризонтално коопериране

• .Производство на разнородна по вид и качество продукция, в малки обеми и липса на стандартизация; 
• .Слабо коопериране между производителите; 
• .Слаба интеграция между земеделието и преработвателния сектор; 
• .Неразвита система за търговия на местни продукти и къси вериги за доставка; 
• .Ограничителна нормативна рамка за директни доставки. 

 

Част от слабите страни, свързани с пазарните позиции и достъпа до пазарите са вътрешно присъщи на малките стопанства, а други са специфични за средата в България. Като цяло те влияят на жизнеспособността на стопанствата, тъй като оставят малък дял от добавената стойност в стопанствата и ограничават възможности им за диверсификация на източниците на доходи и развитие в нови перспективни пазарни ниши или разширяване на основните пазари.  

Трансфер на знания и иновации

• .Недостатъчно използване /търсене на информация, консултантски услуги и обучение;  
• .Затруднен достъп до съвети в земеделието на стопанства от отдалечени от областните центрове населени места;  
• .Неразвита система за трансфер на технологии към малки земеделски стопанства. 

Слабите страни в областта на трансфера на знания определят ограниченото търсене и използване на външни услуги, информация и влияят негативно на навлизането на нови технологии, растеж на производителността и ефективното използване на производствените ресурси.

 

1.1.4 Възможности

• o.Устойчиво нарастване на интереса на потребителите към произхода на храните и здравословното хранене 

Устойчивото нарастване на интереса на българските потребители към произхода на храните и здравословното хранене разкрива възможност за успешно прилагане при част от малките стопанствата на стратегии за добавяне на стойност на основа качество и произход, включително биологични продукти, местни храни, канали за преки продажби.

• o.Устойчиво нарастване на интереса на потребителите към услугите, свързани с алтернативния туризъм  
• o.Разширяване на пазара на социални услуги, включително грижи за възрастни и хора с увреждания   

 

1.1.5 Заплахи

• o.Нестабилни пазарни цени 

Пазарът на земеделски продукти се характеризира с големи колебания през последните години, което прави трудно управлението на приходите от продажби на земеделска продукция, увеличава риска и намалява желанието за инвестиции.

• o.Нарастване на цените на ресурсите 

Цените на основните производствени ресурси се увеличават значително през последните години, като тази тенденция се очаква да продължи, което излага на риск малките стопанства, които имат много ниска норма на възвращаемост.

• o.Увеличаване на пазарният дял на веригите супермаркети 

Увеличаването на пазарния дял на веригите супермаркети намалява търсенето на продукцията на малките стопанства, които не са в състояние да предложат редовна доставка в достатъчно големи обеми.  

• o.Увеличена конкуренция от големите земеделски стопанства  

Увеличената сила на големите земеделски стопанства повишава цените и ограничава достъпа до ресурсите (земя, работна сила) на малките стопанства, поради техните ограничени ресурси.

• o.Глобално изменение на климата 

Тенденцията на повишаване на глобалната температура ще изискват промяна в специализацията на земеделските стопанства, изменение на земеделските практики и въвеждане на по-добро управление на риска.

1.1.6 Индикатори на контекста

No	Индикатор	Стойност	Единица	Година	Забележка
17	Земеделски стопанства
	България	370 490	Брой	2010
	Малки стопанства	85 770	Брой	2010
	Икономически размер на стопанствата
	<2000 СПО	255 110	Брой	2010
	Малки стопанства– 2000-7999 СПО	85 770	Брой	2010
	от които			2010
	2000 – 3999 СПО	59 480	Брой	2010
	4000 – 7999 СПО	26 290	Брой	2010
	>8 000 СПО	29 620	Брой	2010
	Среден физически размер
	България	12,1	ха ИЗП/стопанство	2010
	Малки стопанства	2,4	ха ИЗП/стопанство	2010
	Среден икономически размер
	България	6 846,8	евро СПО/стопанство	2010
	Малки стопанства	3599,8	евро СПО/стопанство	2010
	Среден брой заети (лица)
	България	2,0	лица/стопанство	2010
	Малки стопанства	2,1	лица/стопанство	2010
	Среден брой заети (ГРЕ)
	България	1,1	ГРЕ/стопанство	2010
	Малки стопанства	1,2	ГРЕ/стопанство	2010
18	Използвана земеделска площ
	България – общо ИЗП	4 475 530	ха	2010
	Малки стопанства – общо ИЗП	203 930	ха	2010
19	Площи за биологично производство
	сертифицирани
	България	4 010,0	ха ИЗП	2010
	Малки стопанства	XX	ха ИЗП	2010
	в процес на сертификация
	България	2 220,0	ха ИЗП	2010
	Малки стопанства	XX	ха ИЗП	2010
20	Поливни площи
	България	4 010,0	ха ИЗП	2010
	Малки стопанства	XX	ха ИЗП	2010
21	Животински единици
	България	1 149 470,0	ж.е.	2010
	Малки стопанства	228 240	ж.е.	2010
22	Работна сила
	Заета работна сила/вложен труд
	България	738 900	лица	2010
	България	389 110	ГРЕ	2010
	Малки стопанства	175 980	лица	2010
	Малки стопанства	103 500	ГРЕ	2010
23	Възрастова структура на управителите на стопанствата
	България
	дял < 35 г.	6,9	% от всички управители	2010
	коефициент <35 / >= 55 г.	11,0	Брой млади управители на 100 възрастни управители	2010
	Малки стопанства
	дял  < 35 г.	XX	% от всички управители	2010
	коефициент <35 / >= 55 г.	XX	Брой млади управители на 100 възрастни управители	2010
24	Земеделско образование на управителя на стопанството
	България
	дял на управителите с основно, средно и висше земеделско образование	3,4	% от всички	2010
	дял на управителите до 35 г. основно, средно и висше земеделско образование	5,7	% от всички	2010
	Малки стопанства
	дял на управителите с основно, средно и висше земеделско образование	XX	% от всички	2010
	дял на управителите до 35 г. основно, средно и висше земеделско образование	XX	% от всички	2010

20.1.2 Оценка на потребностите

1.2.1 Оценка на потребностите за трансфер на знания и иновации

Анализът показва, че слаба страна на малките стопанства е липсата на специализирано земеделско и агроикономическо образование на собствениците и недостиг на квалифицирана работна сила. Поради това подобряването на достъпа и използването на информация, консултантски услуги и обучение е важна потребност на малките стопанства.

Малките стопанства имат потребности от информация, обучения и консултантски услуги в различни области, свързани с иновациите, методите на производство и управлението на стопанствата. Проучванията на потребностите и натрупаният опит през програмния период 2007 – 2013 г. показват, че за малките стопанства са приоритетни следните области:  

Бизнес и маркетингови умения:

• –.организация и управление на стопанството; 

• –.водене на счетоводство в областта на земеделието; 

• –.изготвяне на инвестиционни проекти; 

• –.маркетинг на произвежданата земеделска продукция в т.ч. актуална пазарна информация и възможности за участие в организации на производители; 

• –.управление на риска в стопанството в т.ч. възможности за застраховане на земеделската продукция, информация за агро-метеорологичната прогноза и необходимите превантивни мерки и действия за справяне с потенциални природни рискове; 

 

Технология на производството:

• –.технологии за производство в растениевъдството и за отглеждане на животни; 

• –.фитосанитарни изисквания и водене на растителнозащитни мероприятия; 

• –.ветеринарномедицински въпроси (хуманно отношение към животните, стандарти за хигиена, болести по животните и др.); 

 

Опазване на околната среда и предотвратяване и адаптация към климатичните промени

• –.опазване на качеството водите и икономично използване на водните ресурси; 

• –.опазване на почвите и почвеното плодородие; 

• –.третиране на отпадъците;  

• –.биологично производство; 

• –.опазване на биоразнообразието; 

• –.мерките от кръстосаното спазване; 

• –.прилагане на добри земеделски практики. 

 

Необходимо е да се съхранят ценните местообитания и видове, чрез увеличаването на познанията на земеделските и горските стопани относно ценните  местообитания и видове  и необходимостта от спазването на изискванията и препоръките в заповедите за обявява на защитените зони и плановете им за управление, разработване  и прилагане на пилотни и демонстрационни проекти за въвеждане природосъобразни практики за опазване на биологичното разнообразие в земите с висока природна стойност и зоните от Натура 2000.

При малките стопанства проблем е не само осигуряване на достъп до знания, а и стимулиране на търсенето им. Поради това приоритетни форми са персоналните консултации, краткосрочните информационни събития и обучени и демонстрации.  

Повишаването на знанията за нови технологии и насърчаването на технологичния трансфер е друга потребност за устойчивото развитие на малките стопанства. В това отношение е необходимо да се увеличи активността на научните организации за създаване или пренасяне на нови продукти и технологии, подходящи за малките земеделски стопанства и да се развие взаимодействието със структурите на НССЗ, които могат да бъдат свързващото звено между научните организации и земеделските стопани.

В областта на иновациите потребност е развитието на интегративни форми за трансфер на иновации като изграждането и включването на малките стопанства в териториални и секторни сдружения и клъстери.  

 

1.2.2 Оценка на потребностите, свързани с подобряване на икономическите резултати, преструктуриране и модернизирането на малките стопанства

Потребностите на малките стопанства се различават според сектора на дейността, но като цяло основните потребности са както следва.  

Модернизация на физическия капитал

• .Малките стопанства в сектора на плодове и зеленчуци, дини, пъпеши, ароматни и медицински растения и подправки имат потребности за инвестиции, насочени към подобряване на производителността на труда и качеството на произвежданата продукция като механизация в стопанството, оборудване за предпазарна обработка на продукцията, ресурсно ефективни системи за напояване, реконструкция и изграждане на оранжерии, складове помещения и др.   

• .Малките земеделски стопанства в сектора на животновъдството имат потребност от инвестиции за подобряване на условията за отглеждане на животните, модернизация на оборудването и системите за доене и съхранение на мляко, реконструкция и разширяване на работни помещения,складови помещения и оборудване за първоначална обработка на продукцията, оборудване за производство и съхранение на фураж, системи за събиране и съхранение на оборски тор и други земеделски отпадъци.  

Освен това има необходимост от инвестиции в заграждения за пасищни животни, нискооборотни косачки и т.н. както и специфични знания и умения за прилагането на природосъобразни дейности. По този начин ще се насърчи съхранението на традиционните екстензивни земеделски практики и екстензивното пасищно отглеждане на животните, което да предотврати изоставянето на затревените площи и тяхното захрастяване в планинските райони, и разораването на затревените площи и превръщането им в обработваеми земи в близост до населените места и равнинните райони.

 

Увеличаване на размера на производството / достигане на минимален ефективен размер

 

Развитие на нови за стопанството земеделски култури с пазарен потенциал и/или преход към биологичното производство

Тази потребност е особено валидна за стопанства специализиращи в култури, които имат нисък пазарен потенциал, като тютюн, или производства, където икономиите от мащаба са силен конкурентен фактор – зърнени култури и стопанствата с малък размер, които не могат да увеличат достатъчно размера си.

Разнообразяване на дейностите чрез развитие на неземеделски дейности  

Развитието на неземеделски дейности е необходимо за увеличаване на доходите и намаляване на колебанията на доходите на малките земеделски стопанства.

Непроизводствени инвестиции в стопанството

Земеделските стопани, които управляват своите земи в съответствие с режимите допустими в зони от Натура 2000 и в райони с висока природна стойност (ВПС) имат потребност от инвестиции за изграждане на съоръжения, които са в помощ на опазването на природата и са за общо ползване. Те представляват еднократни инвестиции, които са  непродуктивни (т.е. не носят доход на земеделските стопани). Те могат да допринесат за развитието на неземеделски дейности в стопанствата и за по-активното въвличане на целевите групи в опазването на природата и насърчават прилагането на традиционни земеделски практики.

 

1.2.3 Оценка на потребностите за коопериране и по-добро интегриране на малките стопанства в хранителната верига

Част от проблемите, свързани с конкурентноспособността на малките стопанства произтичат от техния малък икономически размер и лоши пазарни позиции при преговори с доставчици и клиенти и липса на дългосрочни отношения с преработватели и други клиенти. Слабите връзки в хранителната верига пречат на планирането на развитието на стопанствата и намаляват стимулите за инвестиции.

Липсата на традиции в кооперирането и недоверието в кооперативните форми за маркетинг на продукцията пречи за развитието на групи и организации на производителите в България. В същото време липсва подпомагане на организирането и кооперирането на производителите, като финансиране на пред проектни проучвания, които да направят реалистична оценка на ползите от съвместните дейности или общото използване на ресурсите или за подпомагане на изграждане на връзки между производителите.

За оползотворяване на възможностите свързани с засилване на интереса на потребителите към местните храни и качеството на храните има необходимост от подпомагане на създаването на пазари за местни храни. В това отношение има потребност както от развитие на системите за индентификация на тези храни, местни пазари на производители и подходяща промоция сред потребителите.  

 

 

20.1.3. Описание на стратегията

2.1 Обосновка на избраните цели, приоритети и фокусни области

2.2.1 Цели и приоритети на подпрограмата

Малките земеделски стопанства са източник на доходи и заетост и важен стабилизиращ фактор за икономиката на селските райони, изпитващи натиска на намаляване и застаряване на населението, ниска заетост и недостатъчното предлагане на работни места. Те имат важен принос за опазване на природната среда и ландшафта и предотвратяване на изоставянето на земята в необлагодетелствани райони. Те имат значителен дял в земеделското производство в България, особено в трудоемките сектори като производство на зеленчуци, трайни насаждения и животновъдството.

Малките земеделски стопанства разполагат с ограничени ресурси, имат значителни структурни проблеми и са изправени пред предизвикателствата за приспособяване към увеличената глобална конкуренция и промени в климата. Те имат потенциал за развитие и биха могли да се възползват от благоприятните тенденции в развитието на пазарите за качествени и местни храни, туристически услуги и отдих.  

Това определя подпомагането на развитието на малките земеделски стопанства като важна цел на политиката за развитие на селските райони в България. Адресирането на потребностите на малките стопанства в отделна тематичната подпрограма има следния принос за ефикасността и ефективността на подкрепата:  

• .Подобряване на насочването на интервенциите и гарантиране на адекватен достъп на малките стопанства до ресурси за развитие; 

• .Осигуряване на по-висок интензитет на подпомагане, необходим за стимулиране на търсенето на подкрепа и компенсиране на по-големите структурни проблеми на тези стопанства; 

• .Стимулиране на развитието на специализирани услуги за малките стопанства – информация и обучение, съветнически услуги и трансфер на иновации и технологии; 

• .Намаляване на административната тежест при кандидатстване чрез разработване на опростен бизнес план /заявление за кандидатстване, подходящи за малки стопанства и децентрализация на прилагането;  

• .Увеличаване на обществената информираност за ролята на малките стопанства в опазването на жизнеността на населените места и общностите в селските райони и опазване на природната среда и биоразнообразието и повишаване на обществената ангажираност за осигуряване на устойчиво развитие на малките стопанства.  

Стратегическата цел на тематичната подпрограма е подпомагане на преструктурирането, повишаване на жизнеспособността и устойчивото развитие на малките земеделски стопанства. Тази стратегическа цел ще се постига чрез интервенции в две приоритетни области:

• .Улесняване преструктурирането и модернизацията на малките стопанства; 

• .Поощряване на кооперирането и интегрирането на малките стопанства в селскостопанската и хранителната верига. 

Фигура 4        Цели и приоритети на тематичната подпрограма и принос за приоритетите на ЕС за развитие на селските райони

 

Подпрограмата предвижда съвкупност от интервенции, които пряко адресират два приоритета на ЕС за развитие на селските райони (Таблица 12).

Таблица 12 Приоритети на ЕС за развитие на селските райони и цели на подпрограмата

Приоритет на ЕС за развитие на селските райони	Фокусна област	Цели на тематичната подпрограма
Приоритет 2: Повишаване на жизнеспособността на стопанствата и конкурентноспособността на всички видове селскостопанска дейност във всички райони, както и насърчаване на новаторските технологии в селското стопанство и устойчивото управление на горите	2.А- Подобряване на икономическите резултати на всички стопанства и улесняване на преструктурирането и модернизирането на стопанствата, особено с оглед на увеличаването на пазарното участие и ориентация и на диверсификацията в селското стопанство	Улесняване преструктурирането и модернизацията на малките стопанства
Приоритет 3:Насърчаване на организацията на хранителната верига, включително преработката и маркетинга на селскостопански продукти, хуманното отношение към животните и управлението на риска в селското стопанство	3.А- Подобряване на конкурентноспособността на първичните производители чрез по-доброто им интегриране в селскостопанската и хранителната верига посредством схеми за качество, добавяне на стойност към селскостопанските продукти, популяризиране на местните пазари и къси вериги на доставки, групи на производителите и организации	Поощряване на кооперирането и интегрирането на малките стопанства в  селскостопанската и хранителната верига

 

Подпрограмата допринася също за останалите приоритети на ЕС за развитие на селските райони.

Тя пряко допринася за Приоритет 1 чрез осигуряване на достъп на малките стопанства до специализирани знания, обучение и подпомагането на трансфера на иновации за производство.

Тя допринася и за Приоритети 4-5 като подпомага повишаването на знанията и инвестициите на земеделските стопани в устойчивото управление на природните ресурси, включително за повишаване на ефективността на използването на ресурсите, опазване на качеството на водите и почвите, третиране на отпадъците.

Устойчивото развитие на малките стопанства подпомага също запазването на заетостта и източниците на доходи на домакинствата в селските райони и на жизнеността на селските общности и по този начин пряко допринася за Приоритет 6 за балансирано развитие на икономиката на селските райони, поддържане на заетостта и социалното включване.

2.2.2 Логика на интервенциите

Приоритет 1 Улесняване преструктурирането и модернизацията на малките стопанства е насочен към повишаване на производителността, обема на производство и добавената стойност, произвеждани в малките стопанства. Това ще се постига чрез адресиране на няколко приоритетни потребности на малките стопанства: подобряване на достъпа и използването на информация, консултантски услуги и обучение, обновяване и разширяване на производствените ресурси, подобряване и адаптация на производствените методи и диверсификация на дейностите.

Преструктурирането и модернизацията на малките стопанства изисква развитие на физическия капитал, разнообразяване на икономическите дейности и развитие на човешките ресурси и достъпа до знания поради това в рамките на този приоритет са обособени три подцели:

1. 1.Подобряване на трансфера на знания;  

2. 2.Обновяване и разширяване на производствените ресурси и дейности; 

3. 3.Подпомагане на развитието на неземеделски дейности.  

Фигура 5        Логика на интервенциите по Приоритет 1

 

Първата подцел е насочена към подобряване на качеството на човешките ресурси и осигуряването на консултантска помощ за подобряване и обновяване на методите на производство и продуктите. Интервенциите в рамките на тази подцел допринасят за повишаване на производителността на стопанствата чрез повишаване на квалификацията на собствениците на стопанствата и насърчаване на прилагането на подобрени технологии. Освен те ще подпомагат диверсификацията на дейностите в земеделските стопанства чрез осигуряване на достъп до съвети за планиране на инвестициите, избора на ефективни технологии и развитието на дейности и продукти с добра пазарна перспектива. За повишаване на доходите на стопанствата ще допринася и осигуряването на достъп до услуги за подобряване на управлението на стопанството и маркетинга на продукцията.

Втората подцел в рамките на приоритет 1 е за обновяване и разширяване на производството и продуктите на малките стопанства. Чрез стимулиране на инвестициите в нова техника и технологии, увеличаване на размера на производството се цели повишаване на конкурентноспособността на стопанствата и повишаване на техните доходи.

Третата подцел е за подпомагане на разнообразяването на дейностите на земеделските стопанства. В рамките на тази подцел интервенциите ще са насочени към стимулиране на инвестиции за използването на възможности за развитие на неземеделски дейности, които са насочени към преработка на произвежданите земеделски продукти, или използване на ресурсите на селските територии (отдих, туризъм) или търсенето на местното население.

Приоритет 2 на подпрограмата цели поощряване на кооперирането и интегрирането на малките стопанства в селскостопанската и хранителната верига и адресира потребността за осигуряване на дългосрочни връзки с пазарите, развитие на качеството и маркетинга, за да се отговори на нарасналата глобална конкуренция и да се използват нови пазарни ниши. Подобряването на връзките в хранителната верига и на пазарните позиции на малките стопанства пряко допринася до увеличаване на производството и доходите. То има и съществено значение за стимулиране на иновациите и инвестициите в стопанствата, които се ограничават от несигурността за пазарите и пазарните условия.  

В рамките на приоритет 2 ще се подпомага изграждането на дългосрочни връзки с преработващата промишленост, кооперирането на производителите за обслужване и развитие на перспективни пазари или нови пазарни ниши.

Принос за подпомагането на развитието на стопанствата ще имат и останалите интервенции по Програмата за развитие на селските райони 2014-2020:

• -.значителен дял от малките стопанства работят в райони с природни ограничения и имат принос за поддържането на редки и местни породи животни и ще получат допълнително подпомагане по мерките на ПРСР, адресиращи развитието на земеделието в необлагодетелствани райони. 

• -.производителността и качеството ще се подпомагат и чрез интервенции на ПРСР за развитие хидромелиоративната инфраструктура;  

• -.подпомагането на инвестиции, целящи подобряване качеството на живот в селските райони също ще допринася за стабилността на малките стопанства, доколкото намалява стимулите за емиграция, особено на младите хора;  

• -.Оживлението на териториите и подобряването на връзките в общностите чрез прилагане на подхода ЛИДЕР ще подпомага интервенциите по Подпрограмата и особено важно за ефективността на прилагане на мерките по втория приоритет на подпрограмата. 

Други съпътстващи мерки са свързани с облекчаване на регулаторната рамка и премахване на пречки, които увеличават разходите на малките стопанства и пречат за развитието на техните пазари.

 

2.2 Избор, комбинация и обосновка на предлаганите мерки във всяка фокусна област

Тематичната подпрограма включва два типа мерки:

1. 1.Мерки, които са специфични за подпрограмата и за тях ще могат да кандидатстват само малки стопанства от целевата група. Това са:  

• .Консултантски услуги, услуги по управление и услуги по заместване в стопанство (чл.15); 

• .Инвестиции в материални активи (чл.17); 

• .Развитие на стопанствата и предприятията (чл.19). 

1. 2.Мерки от основната програма, по които ще има специални компоненти или приоритети, насочени към малките стопанства, но ще е допустимо участието и на други земеделски стопанства (по-малки или по-големи от допустимите по подпрограмата): 

• .Трансфер на знания и действия за осведомяване (чл.14); 

• .Създаване на групи и организации на производители (чл.27); 

• .Сътрудничество (чл.35). 

Втората група мерки ще се прилагат по основната програма, за да не се усложнява контролът при прилагане на ПРСР, а също и за да не се спира обединението на малките стопанства с останалите земеделски производители и/или изграждането на териториални или секторни мрежи на производители.

Четири мерки са програмирани по линия на Приоритет 1 за улесняване преструктурирането и модернизацията на малките стопанства.

Таблица 13 Мерки по приоритет 1: Улесняване преструктурирането и модернизацията на малките стопанства

Цел /Мерки	Подмерки
Цел 1.1: Подобряване на трансфера на знания
Консултантски услуги, услуги по управление и услуги по заместване в стопанство (чл.15)	Помощ за осигуряване на консултантски услуги (чл. 15, код 2.1)
	Помощ за изготвяне на консултантски услуги (чл. 15, код 2.2)
Цел 1.2: Развитие на производствените ресурси и дейности
Развитие на стопанствата и предприятията (чл.19)	Стартова помощ за развитието на малки стопанства (чл. 19, код 6.3)
Инвестиции в материални активи (чл.17)	Помощ за инвестиции в стопанството (чл. 17, код 4.1 и 4.4)
Цел 1.3: Развитие на неземеделски дейности
Инвестиции в материални активи (чл.17)	Помощ за инвестиции в преработка/търговия на селскостопански продукти (чл. 17, код 4.2)
Развитие на стопанствата и предприятията (чл.19)	Инвестиции в създаването и развитието на неземеделски дейности (чл. 19, код 6.4)

 

Трансферът на знания и подобряване на качеството на човешките ресурси ще се подпомага чрез 2 мерки.

Чрез мярката за консултантски услуги (по чл.15) ще се осигури достъп на малките стопанства до нови знания и съвети за производството и управлението на стопанството. В рамите на тази мярка ще се подпомага и разработването на инвестиционни проекти и заявления за подпомагане по инвестиционните мерки на подпрограмата. Част от ресурсите по тази мярка ще се използват и за развитие на капацитета на доставчиците услуги, за да се осигури равноправен достъп на малките стопанства от всички райони и да се развият специализирани услуги, които съответстват на техните потребности.

Малките стопанства ще имат и достъп до мярката за трансфер на знания и осведомяване (чл.14), която ще се прилага само по основната програма, за да не се утежнява администрирането. В рамките на тази мярка ще има специализирани модули за обучение на земеделците и осигуряване на информация чрез развитие на форми, които са подходящи за малките стопанства – демонстрация на ново оборудване, технологии и сортове, информационни събития, краткосрочни курсове за обучение и др.  

По линия на втората подцел на Приоритет 1 са включени две мерки, които насърчават инвестициите и развитието на земеделските дейности в стопанствата. И двете мерки целят осигуряване на ресурси за подобряване на производствената база, разширяване на производството и ефективността на стопанствата.

За да се осигури разширяването на дейността и ефективността на стопанствата помощ ще се предоставя по мярката Стартова помощ за развитието на малки стопанства (чл. 19, код 6.3) като стопанствата ще могат да използват средствата, както за инвестиции в дълготрайни активи, така и за текущи разходи, необходими за изпълнение на бизнес плана.

Инвестициите във физически активи ще се подпомагат и чрез мярката за помощ на инвестиции в стопанството (чл. 17, код 4.1), в сектори, в които малките стопанства имат минимален ефективен мащаб на производство или могат да достигнат такъв в резултат на инвестиции. Подпомагането ще е ограничено до стопанства с най-малкото              6 000  СПО и производството им е в един от следните сектори „плодове и зеленчуци“ и „етерично-маслени и лекарствени култури“.  

По тези две мерки приоритет ще имат:  

• .Колективните инвестиции на групи земеделски производители;  

• .Стопанства, които са част от териториална или продуктова верига, подпомагана чрез мярката за насърчаване на сътрудничеството (чл.35)  

• .Производствени сектори, при които размерът на производството не влияе в голяма степен върху конкурентноспособността или неговото влияние може да бъде намалено чрез коопериране на производителите. Това са следните сектори: производство на плодове и зеленчуци, дини, пъпеши, ароматни и медицински растения и подправки, пчелен мед.  

• .Диверсификация на дейностите или увеличаване на размера на стопанството на земеделските стопанства в животновъдството; 

• .Малки стопанства в райони с природни ограничения, като полупланински райони, земи с висока природна стойност и Натура 2000 зони; 

• .Проекти, интегриращи хоризонталните приоритети за иновации, опазване и възстановяване на околната среда, включително биологично производство, икономия на ресурси и адаптация към климатичните промени. 

В рамките на третата подцел на Приоритет 1 малките стопанства ще имат достъп до инвестиционна подкрепа за стартиране или развитие на неселскостопански дейности в селските райони (чл. 19, код 6.4), което ще осигурява възможности за диверсификация на дейността на стопанството или стартиране нов бизнес от членовете на домакинството на стопаните. По тази подмярка особено ще се насърчава развитието на женското предприемачеството, което адресира проблема за ниската и непълна заетост на жените в селските райони и допринася за подобряване на достъпа до услуги на селското население.

На малките стопанства ще се осигурява възможност за изграждане на мощности за преработка на земеделски продукти по мярката за Помощ за инвестиции в преработка/търговия на селскостопански продукти  (чл. 17, код 4.2), което ще им позволи увеличаване на доходите чрез добавяне на стойност към произвежданите продукти и навлизане на нови перспективни пазари. Подпомагането ще е ограничено до стопанства с най-малкото  6 000  СПО и производството им е в един от следните сектори „плодове и зеленчуци“ и „етерично-маслени и лекарствени култури“.

Мерките по втория приоритет на подпрограмата ще се прилагат в рамките на основната програма. Мерките, които ще допринасят за този приоритет са

• .Създаване на групи и организации на производители (чл.27); 

• .Сътрудничество (чл.35). 

 

2.3 Описание на адресирането на хоризонтални приоритети

Хоризонталните приоритети за опазване на околната среда, адаптацията към промените в климата и иновации ще бъдат интегрирани на всички етапи на прилагане на Подпрограмата чрез:

• –.Повишаване на информираността на целевата група за ползите от иновациите, икономичното използване на ресурсите и опазването на околната среда; 

• –.Стимулиране на разработването на проекти, които интегрират хоризонталните приоритети; 

• –.Приоритизиране на проектите, които добавят стойност като допринасят за  хоризонталните приоритети;  

• –.Стриктно спазване на законодателството в областта на околната среда и опазване на биоразнообразието; 

• –.Мониторинг и оценка на приноса на прилаганите мерки за хоризонталните приоритети и своевременно предприемане на мерки за корекция, ако е необходимо. 

В комуникационната кампания ще се отделя специално внимание на важността и ползата от ориентирането на проектите към иновации, опазване и възстановяване на околната среда и адаптация към промените в климата.

За подпомагане на кандидатите за интегриране на пресечените теми в проектите, за всяка мярка или групи мерки ще се разработят Ръководства/указания, които да показват най-подходящите практики и инвестиции допринасящи за пресечените теми.

Иновациите в производствените практики, новите технологии и продукти са  приоритет по всички мерки на Подпрограмата.  Част от мерките пряко допринасят за иновациите в стопанствата чрез осигуряване на обучение, консултантски услуги и насърчаване на инвестициите за обновяване на технологиите. Освен това за стимулиране на иновациите в малките стопанства ще се използват следните методи:

• –.Популяризиране на иновативни технологии и методи на производство, включително и чрез проекти на Селскостопанска академия (демонстрационни проекти, информационни събития) и Службата за съвети в земеделието; 

• –.Стимулиране на развитието на специализирани услуги за трансфер на технологии в малките стопанства; 

• –.Включването на малки стопанства в продуктови и териториални клъстери, насочени към трансфер на технологии.   

Интегрирането на хоризонталните цели за опазването и възстановяване на околната среда, икономично използване на ресурсите и адаптация към промените в климата ще бъде извършвано чрез:

• -.Подпомагане на проекти, които имат минимално влияние върху околната среда и стриктен контрол за спазване на действащото законодателство; 

• -.Насърчаване на прилагането на методи и практики на производство, щадящи околната среда и водещи до икономия на водни и енергийни и други ресурси; 

• -.Насърчаване и подпомагане на инвестициите в стопанствата, които развиват дейности или оползотворяват възможностите, свързвани с устойчивото развитие – нови източници на енергия, оползотворяване на отпадъците и други.  

За да се гарантира включването на проблемите на околната среда и адаптация УО ще разработи насоки сдобри практики и препоръки, които ще разпространява чрез интернет, публикации и информационни материали, в приоритетните области:

• –.Опазване на качеството водите и икономично използване на водните ресурси; 

• –.Опазване на почвите и почвеното плодородие; 

• –.Третиране на отпадъците;  

• –.Опазване на биоразнообразието.  

 

2.4 Таблица на логиката на интервенция

Приоритет 2: Повишаване на жизнеспособността на стопанствата и конкурентоспособността на всички видове селскостопанска дейност във всички райони, както и насърчаване на новаторските технологии в селското стопанство и устойчивото управление на горите
Фокусна област	Количествена цел		Комбинация мерки
Фокусна област 2.A - - Подобряване на икономическите резултати на всички стопанства и улесняване на преструктурирането и модернизирането на стопанствата, особено с оглед на увеличаването на пазарното участие и ориентация и на диверсификацията в селското стопанство			Консултантски услуги, услуги по управление и услуги по заместване в стопанство (чл.15)
			Инвестиции в материални активи (чл.17)
			Развитие на стопанствата и предприятията (чл.19)
Приоритет 3:Насърчаване на организацията на хранителната верига, включително преработката и маркетинга на селскостопански продукти, хуманното отношение към животните и управлението на риска в селското стопанство
Фокусна област	Количествена цел	Комбинация мерки
3.А- Подобряване на конкурентоспособността на първичните производители чрез по-доброто им интегриране в селскостопанската и хранителната верига посредством схеми за качество, добавяне на стойност към селскостопанските продукти, популяризиране на местните пазари и къси вериги на доставки, групи на производителите и организации и междубраншови организации	Тези мерки ще се прилагат в рамките на основната програма с компоненти, насочени към малките земеделски стопанства	Трансфер на знания и действия за осведомяване (чл.14)
		Създаване на групи и организации на производители (чл.27)
		Сътрудничество (чл.35)

 

3. Индикатори за мониторинг

Мерки, които са специфични за подпрограмата и за тях ще могат да кандидатстват само малки стопанства от целевата група

Приоритет 2.Повишаване на жизнеспособността на стопанствата и конкурентноспособността на всички видове селскостопанска дейност във всички райони, както и насърчаване на новаторските технологии в селското стопанство и устойчивото управление на горите
Приоритетна област 2А. Подобряване на икономическите резултати на всички стопанства и улесняване на преструктурирането и модернизирането на стопанствата, особено с оглед на увеличаването на пазарното участие и ориентация и на диверсификацията в селското стопанство
		Показатели	стойност 2014-2020
		Индикатор за резултат
		Публични разходи – евро	109 925 759
Мерки		Показатели за дейности и разходи	Стойност 2014-2020
Консултантски услуги, услуги по управление и услуги по заместване в стопанство (чл.15)		публични разходи – евро (% от бюджета на подпрограмата)	14
Помощ за осигуряване на консултантски услуги (чл. 15, код 2.1)		Консултантски услуги - брой	8031
		публични разходи – евро (% от бюджета на мярката)	62
Помощ за изготвяне на консултантски услуги (чл. 15, код 2.2) b		публични разходи – евро (% от бюджета на мярката)	38
Инвестиции в материални активи (чл.17)		публични разходи – евро   (% от бюджета на подпрограмата)	26
Помощ за инвестиции в стопанството (чл. 17, код 4.1)		подпомогнати бенефициенти - брой	1051
		публични разходи – евро (% от бюджета на мярката)	87
Помощ за инвестиции в преработка/търговия на селскостопански продукти (чл. 17, код 4.2)		брой подпомогнати бенефициенти	30
		публични разходи – евро (% от мярката)	6
Помощ за инвестиции в непроизводствени дейности (чл. 17, код 4.4)		брой подпомогнати бенефициенти	30
		публични разходи – евро (% от мярката)	6
Развитие на стопанствата и предприятията (чл.19)		публични разходи – евро   (% от бюджета на подпрограмата)	60
Стартова помощ за развитието на малки стопанства (чл. 19, код 6.3)b		брой подпомогнати бенефициенти	4063
		публични разходи – евро (% от мярката)	92
Инвестиции в създаването и развитието на неземеделски дейности  (чл. 19, код 6.4)		брой подпомогнати бенефициенти	75
		публични разходи – евро (% от мярката)	8

 

 

4. Описание на всяка една от избраните мерки

4.1 Описание на общите условия, прилагани към повече от една мярка

По всички мерки от подпрограмата с изключение на мярка „консултантски услуги” могат да кандидатстват само земеделски стопанства, които отговарят на следните условия:

• .Икономически размер, измерен в стандартен производствен обем (СПО) от 2 000 до 7 999 евро, и  

• .Кандидатите трябва да са регистрирани като земеделски стопани. 

По мярка 4 „Инвестиции в материални активи“, подмeрки 4.1.2 и 4.2.2 инвестиционна подкрепа ще се осигури за земеделски стопани, които имат икономически размер на стопанството от 6 000 до 7 999 евро измерен в стандартен производствен обем и производството им е в един от следните сектори „плодове и зеленчуци“ и „етерично-маслени и лекарствени култури“.

По подпрограмата се прилагат всички общи условия за допустимост на дейностите и разходите, описани в Раздел 8.1 на ПРСР.

 

1Стандартен производствен обем (СПО) означава стойността на продукцията, която отговаря на средната стойност за даден район за всеки един земеделски продукт

2Ако не е посочено друго, всички данни в анализа са от Преброяването на земеделските стопанства в България през 2010 г.

3Изследването е проведено през 2012 г. в рамките на проект за подготовка на стратегия за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. На въпрос „Поради каква основна причина Вие лично се занимавате със селскостопанска дейност?” 17% от представителите на малките стопанства отговорят, че се занимават със земеделска дейност, тъй като печелят добре, 33% - тъй като обичат природата и животните, а 50% изтъкват други причини.

4Данните на проведено проучване на земеделски производители през 2012 г. показват, че 43% от малките стопанства работят без предварителен договор, а други 30%рядко/за част от продукцията си имат предварителни договори.

5Наредба № 26 от 14 октомври 2010 г. за специфичните изисквания за директни доставки на малки количества суровини и храни от животински произход.

6Eurobarometer Europeans Attitudes towards Food Security, Food Quality and the Countryside , 2012.

7 Eurobarometer, The Common Agricultural Policy, 2011,  special barometer 368.3.

8 По данни от проведеното през 2012 г. проучване на малки земеделски стопанства, 80% от анкетираните никога не са кандидатствали за кредит, 2,5% са кандидатствали, но са получили отказ и само 18% са ползвали кредити за оборотни средства и/или инвестиции.

9НССЗ, Анализ на силните и слабите страни, възможностите и заплахите пред малките земеделски стопанства във връзка с предоставяните от Национална служба за съвети в земеделието комплекти съветнически услуги по мярка 143 „предоставяне на съвети и консултиране в земеделието в България и Румъния” по ПРСР за периода 2007-2013г. и бъдещата дейност на НССЗ по ПРСР 2014-2020г., 2013 г

10До края на 2013 г. са подадени 9 446 заявления за подпомагане и са одобрени 8 634, на обща стойност на публичните разходи 54,94 млн.евро, което представлява 92% изпълнение на индикатора за брой подпомогнати.

11Д.Николов, Социално-икономическа устойчивост на полупазарните стопанства, 2009-2010г.